Джон Лескроарт - Фатална жена

— Ами, не знам.

— Значи всеки обект с удебеление в края би могъл да бъде използван за нанасяне на четири отделни удара и резултатът ще е пак такъв, не смятате ли?

— По мое мнение това е изключително невероятно. Първо, четирите рани не са еднакви, точно както и четирите издатини на шилелага не са съвсем еднакви. Тоест за да наподобите удар с шилелага, трябва да използвате четири различни предмета, които да съответстват на четирите издатини на шилелага, и да нанесете ударите в точно същите места.

— Значи не са съвсем еднакви, но всяка от издатините е просто закръглена изпъкналост, нали?

— Да.

— Тогава е възможно, не е ли така, че един предмет със закръглена изпъкналост би могъл да бъде използван за нанасяне на четири удара по жертвата, които да оставят тези отпечатъци?

— Не мога да кажа, че е невъзможно. Повечето неща са възможни. Но по мое мнение следата е от шилелага.

Харди знаеше, че не е постигнал много, но това беше най-доброто, което можеше да направи, особено след като всички експерти, до които се беше допитвал, му бяха казали същото — оръдието на убийството беше шилелагът или нещо много подобно на него.

Харди се върна към масата си и хвърли бърз поглед към заседателите. Днес обаче никой не беше задрямал. Той се извърна, сякаш внезапно се беше сетил за нещо важно.

— Шилелагът — каза той с вдигнат пръст и застана отново пред свидетеля, изпълнен с нова енергия. — Сержант, вие описахте с подробности шилелага от снимките, обозначени като доказателства номер петнадесет и шестнадесет. Размер, тегло, отличителни изпъкналости, твърдост и така нататък. Кажете ми къде на местопрестъплението беше открит шилелагът, който са ви донесли за анализ?

— Не са го открили.

— Извинете. Бихте ли повторили?

— Не са го открили.

— Не са намерили шилелага?

— Не, или поне аз не знам. Ако са го открили, не са ми го носили за анализ.

— Ами тогава, сержант, как направихте анализа си?

Брито се поколеба и се опита да погледне зад Харди за някакво подсказване от Стиър. Оттам обаче не дойде никаква помощ.

— Анализирах го на базата на предположения, които биха могли да бъдат направени от снимката.

— Но никога не сте виждали истинския шилелаг?

— Не.

— Сержант, вие присъствахте ли, когато е била направена снимката на г-н Магуайър с шилелага?

Въпросът породи вълна от смях в залата, дори свидетелят реши, че е забавен.

— Не — каза той. — Разбира се, че не.

— Тоест никога не сте хващали в ръка шилелага от снимката, не сте го виждали отблизо или нещо такова.

— Вярно е.

— И как тогава, сержант, разбрахте, че е истински?

— Какво имате предвид?

— Ами, вие наричахте предмета на снимката шилелаг, което е тежка дървена тояга, прав ли съм?

— Да.

— Как разбрахте от какво е направен предметът на снимката?

Харди знаеше, че тази размяна на реплики дразни и притеснява Стиър до полуда. Колкото и да се бяха старали, полицаите не бяха открили и един свидетел от „Малката детелина“, който би признал, че е докосвал шилелага, който Моузис държеше под бара. Хората казваха, че е имало такъв предмет и е изглеждал истински, но посрещаха всички останали въпроси с неясно свиване на рамене.

— На снимката прилича на истински шилелаг — каза Брито.

— Затова допускам, че е изработен от твърдо и тежко дърво.

Понякога Харди просто обичаше театъра на съдебната зала. Сега се върна до масата си, където беше оставил голямото си адвокатско куфарче. Той го отвори и под изненаданите въздишки от залата измъкна половинметров предмет, който изумително приличаше на тояга от ясен от Кентъки с отрязан долен край и ясно изразена издутина в горния.

Когато го беше показал на Стиър в представянето на доказателствата преди делото, прокурорът беше пощурял и беше заявил на Гомес, че това е обикновена измама и явен опит за заблуда на заседателите. Харди опонира, че няма нищо такова — никой нямаше да твърди, че това е оръдието на убийството или пък е предметът от снимката. Просто искаше да покаже, че никой не е в състояние от една снимка да каже, че Моузис Магуайър би могъл да има достъп до нещо, което би могло да бъде оръдието на убийството. И Гомес се беше съгласила.

Харди мина напред, за да заведе доказателството, а шумът зад него се засили и Гомес вдигна чукчето. Тряс-тряс-тряс!

— Съдът призовава към тишина.

Най-накрая Харди застана пред Брито, а мърморенето зад гърба му затихна.

— Сержант — обърна се към него той, — разпознавате ли тоягата, която държа, заведена като доказателство на защитата „В“?