Джон Лескроарт - Фатална жена

Дейв описа шилелага с голяма точност и го разпозна като тоягата, която Магуайър държеше на снимката, заведена като доказателство номер петнадесет.

— Някога хващали ли сте шилелага? — попита Стиър.

— Не.

— Въпреки това бихте ли могли от наблюденията си как г-н Магуайър го размахва да прецените тежестта му и да я кажете на съдебните заседатели?

— Не знам. Тежък е за размерите си. Може би килограм и половина или два.

Стиър направи продължителна пауза, осъзна, че Уикърс няма какво повече да каже и предаде свидетеля на Харди. Той обаче знаеше нещо, което Стиър нямаше как да разбере, и скочи от стола с енергията на доста по-млад човек.

— Господин Уикърс — започна Харди, — казвате, че сте редовен клиент в „Малката детелина“. Имате ли място, на което обикновено седите?

— Естествено, всички го знаят.

— И къде е то?

— На високото столче в предния ъгъл на бара до прозореца.

— Формата на бара е Г-образна, нали?

— Да.

— Вие седите на ъгъла на късата му страна с лице към дългата, точно на чупката, така ли?

— Точно така.

— Само да изясним нещо. Ако седите на обичайното си място, значи гледате по дължината на другата страна на бара, над барплота, така ли е?

Дейв затвори очи, за да си представи и кимна.

— Така е.

Харди замълча, за да позволи всички да разберат къде е мястото. Върна се до масата и си взе бележника, но този път не беше просто поза. Наистина му трябваше.

— Сега вие свидетелствахте, че шилелагът е бил, цитирам: „все там, виси под бара“. Вярно ли е?

— Така ми звучи. Там си седи.

— Под бара? Бил е под бара?

— Да, отдолу под крановете за бира.

— Крановете за бира са на дългата страна на Г-то, нали?

— Разбира се.

— С други думи, барманът не трябва да се обръща, за да налее бира, нали?

— Точно така.

— А шилелагът е под бара до крановете? Сигурен ли сте?

Дейв завъртя очи с досада.

— Стига де. Колко пъти да го казвам?

— Това „да“ ли е? Шилелагът под бара до крановете за бира ли е?

— Да. Добре де. Да — въздъхна отегчено Дейв.

— Тогава, г-н Уикърс, обяснете ми следното. Как точно сте видял шилелага под бара от мястото си на високото столче?

За секунда на Харди му се стори, че Уикърс почти свръхестествено заприлича на умно куче, което се опитва да проумее значението на някаква неясна команда като „донеси топката“.

— Не съм сигурен какво имате предвид — каза накрая той.

— Имам предвид, че вие седите на ъгъла на чупката на бара и гледате по дългата му страна. Как така виждате какво има под нея?

— Ами, той винаги си е бил там.

— Но сега не е там, г-н Уикърс, нали?

— Не знам. Не мисля, че е там. Говорим за него, защото го няма.

— Кога за последен път сте видели шилелагът да виси под крановете за бира? Преди два месеца? Преди година?

— Не мисля, че беше толкова отдавна.

— Кога беше последният път, когато с точност си спомняте, че действително сте видели шилелагът да виси под бара или въобще в бара?

Уикърс отново затвори очи, пое си няколко пъти дъх, подръпна яката и вратовръзката си, отвори очи и сви рамене.

— Съжалявам, но не мога да кажа. Не си спомням.

Следващият свидетел на Стиър заяви, че при полицейския обиск шилелагът не е бил открит.

Гомес обяви следобедната почивка и Ейми се приведе през Моузис към Харди.

— Какво си ял на закуска, днес направо ги разкъсваш.

Харди се озърна назад и прошепна:

— Това с Дейв си беше почти мошеничество.

— Знаеш ли кое е наистина жалкото? — вметна Магуайър. — През последните пет години съм разговарял с този човек по почти два часа всеки ден, пет дни в седмицата.

— Били са пет дълги години — каза Харди.

— Били са дълги първи два часа — отвърна Ейми. — Пет дни в седмицата в продължение на пет години. Ако знаех, че този човек ще идва всеки ден… Няма значение.

— Опитвам се да се сетя за нещо конкретно, за което сме говорили.

— Това надали ще е продуктивен начин да оползотвориш времето си, Моузис — каза делово Ейми. — Кой, мислиш, ще е следващият свидетел?

— Почивката не означава ли, че за няколко минути можем да не си говорим по делото? — попита Моузис. — Можехме поне за секунда-две да се позабавляваме за сметка на Дейв.

— Да се забавляваме? — Харди изгледа Ейми престорено сериозно. — Той се шегува, нали?

Следващият свидетел на скамейката беше сержант следовател Лий Шър. Тя беше в униформа, имаше стегнато професионално излъчване и седна с едва сдържано очакване. Стиър представи като доказателство оригинален аудиозапис и сваления му на хартия вариант.