Джон Лескроарт - Фатална жена

Изчезването на Тони Солая също можеше да бъде разиграно като важен въпрос, но на съвсем различно ниво. Строго погледнато, Тони беше сигурно най-вероятният друг заподозрян, който Харди можеше да представи на съдебните заседатели, стига съдията да го позволеше. В крайна сметка Тони беше първият човек, узнал за изнасилването. Той беше най-малко приятел, ако не и любовник на Британи. Освен това в събота вечер беше имал достъп до шил слага, а и нямаше алиби за целия следващ ден. Поразителното разкритие, че той вече е бил включен в програмата за защита на свидетели, означаваше, че е човек, обърнал се срещу бившите си партньори и ще свидетелства срещу тях в замяна на отпадане на обвиненията срещу него, а те включваха убийство по поръчка. Ако това се добавеше към другите факти, Тони Солая определено щеше да се превърне в интересен персонаж в убийството на Рик Джесъп.

В екипа обаче цареше огромно несъгласие как да разиграят картите. Ейми и Джина бяха убедени, че трябва да настояват за отхвърляне на искането на Стиър, но да се съгласят на прекратяване на делото заради процедурни нарушения и насрочване на нов процес. Беше ясно, че обвинението не е успяло да проучи всичко и беше използвало неща, които не можеха да бъдат допуснати в съда — един от свидетелите им беше убиец, защитаван и получаващ пари от федералните. Стиър можеше да не е бил лично уведомен, а и Харди нямаше как да разбере дали е така, но можеха да заявят, че е трябвало да знае. В крайна сметка, дори ако Гомес не беше склонна да търси вина у някого, един свидетел с опетнена репутация беше дал показания, а защитата не беше получила възможност да го разпита за цялата мръсотия в миналото му. Просто не беше честно.

Вторият проблем беше, че защитата си беше запазила право да призове Тони Солая, но не можеше да го направи, тъй като той беше изчезнал, вероятно със съдействието на ФБР. Това беше още една директна правителствена намеса в правото на обвиняемия да получи справедлив процес. Гомес можеше и да не вини Стиър, но Харди разполагаше със силен аргумент, че делото трябва да бъде прекратено и да започне наново дори само по тази причина.

Джина беше казала на Харди без никакви усуквания, че според нея процесът не се развива добре. Харди можеше и да е брилянтен тактик, но Големия грозник постигаше своето по всяка важна точка и с всеки свидетел. Според Джина нещата нямаше как да бъдат по-зле. Беше дошло времето за последния опит и за атака срещу процедурата. Бяха позлорадствали над купищата възможности. Ейми беше добавила, че основанията за искане за прекратяване на процеса поради нарушения са толкова ясни, а аргументите толкова силни, че ако не го отправят, Апелативният съд можеше да реши, че Харди и Ейми са некадърни. Ейми не знаеше какво смята Харди, но тя самата възнамеряваше да продължи да се занимава с право още доста време, а клиентите определено нямаше да се тълпят в чакалнята, ако Апелативният съд я заклеймеше публично като неспособна и некомпетентна.

Харди не беше убеден, че прекратяването на делото заради процедурни нарушения ще им даде предимство. Нямаше изгледи Моузис да излезе под гаранция или процесът да бъде спрян окончателно. Подобен ход щеше да доведе само до ново дело след шестдесет дни. Това бездруго вървеше лошо, а Харди не можеше да се сети за нещо, което би обърнало хода му, ако нещата започнат от самото начало.

Въпросът беше доста спорен. Моузис категорично отхвърли идеята. Нямало да минава през всичко отново, да стои още в затвора и да трупа разходи, докато адвокатите му се подготвят за нов процес. Нямало начин.

Другата неприятност беше „възможната вина на трети лица“. Харди, Джина и Ейми знаеха, че проблемът е много сериозен, ако не и непреодолим. За да бъде допуснато доказателство, свързано с друг заподозрян, не беше достатъчно да се представи само мотив, бил той и съвсем основателен. Не беше достатъчно дори да се представи мотив и да се покаже възможност за извършване на престъплението. Защитата трябваше не само да открие точно определен друг човек с мотив и възможност, но и да извади преки или косвени доказателства, свързващи го с действителното извършване на престъплението. А това беше доста сложно, особено с Гудмън и Ло.

Гудмън беше информирал Харди още в събота сутринта, че в понеделник ще дойде в съда с личен адвокат и ако се наложи, ще оспорва пред съдията допускането на показанията му. Лайъм Гудмън нямаше да застане на скамейката и да признае недоказаните обвинения, че е мразел Джесъп и е мамил правителството на САЩ. Нима Харди го мислел за толкова наивен? Можел да докаже къде е бил всяка минута в неделята на убийството на Джесъп, а освен това нямало преки или косвени улики, които да го свързват с извършването на престъплението. Използва точно тези думи, което означаваше, че е добре подготвен. Това обаче не беше изненада, той все пак беше адвокат по професия.