Джон Лескроарт - Фатална жена

Оказа се, че през онзи уикенд Ло е бил в Лос Анджелис, така че нямаше как да е участвал в убийството. А това означаваше, че Гомес няма да позволи на Харди да го разпита, освен ако не успееше някак да я убеди.

Така единственият останал беше Тони. Харди си беше запазил правото да го призове отново, стига да го откриеха. Хънт беше свършил чудесна работа и беше започнал да проследява пътя на камиона на фирмата за превоз, но му беше изгубил дирите в Солт Лейк Сити и Харди му каза да не се занимава повече.

Излизаше, че от тримата им „други типове“ двама можеше да не бъдат допуснати от Гомес. Същото важеше в известна степен и за третия, а и не можеха да го открият.

Харди и преди беше използвал тактиката с третото лице и беше имал успех, но този път не разполагаше с действителен човек, когото да свърже с престъплението, както беше правил преди. Освен това имаше усещането, че посочването на трима вероятни други заподозрени вместо само един почти сигурен, е като стрелба напосоки и може да се обърне срещу него.

А къде отиваше клиентът му, ако заседателите не узнаеха за другите заподозрени? Беше ли успял да обори адекватно някое от твърденията на прокурора?

Мотивът? Не, не го беше оборил. Средствата? Също. Възможността? Ни най-малко.

В неделя вечерта Харди беше на ръба на истинска паника. Това не му се беше случвало никога преди. Ето затова не бива да оставяш клиентът ти да те уговори да започваш делото от първата възможна дата. Накрая Харди беше открил мотивите на Гудмън и Ло, но нямаше време да ги свърже с тях двамата или с друг заподозрян. Нямаше време да узнае повече подробности за другата история, в която се беше замесил Тони. Нямаше време за нищо и това беше.

Франи влезе в дневната и го намери седнал във фотьойла, заобиколен от папки, но без да чете нито една от тях. Тя отмести краката му и седна на отоманката пред него.

— Трябва да си лягаш.

Харди поклати глава.

— Направо съм полудял. Мисля, че съм основал цялото дело на неправилна тактика.

— Ти винаги мислиш така.

— Това не означава, че този път греша.

Тя го погали по крака.

— Ела да си легнеш. Сутринта всичко ще ти се струва по-добре.

— Ако Гомес отхвърли искането ми за представяне на трети лица, единственото, което ми остава, е да разнищя ситуацията около Лапиър. Проблемът обаче е, че това няма да бъде истинска правна защита въпреки прецедента със случая на О Джей Симпсън. Така че съдията ще ме погледне и ще каже: „Това е чудесно, господин Харди, но защо трябва да се притесняваме какво са направили полицаите? Те не са нарушили нито един закон, извършили са оправдан арест. Доказателствата са срещу обвиняемия. Какъв е проблемът?“

— Няма да го каже.

— Ще. Ще каже точно това, освен ако някак не я разубедя.

— Което, както показва историята, умееш. Както сам каза, при О Джей се получи.

— Ха! — изсмя се дрезгаво Харди. — Намери се и прецедент. И то какъв!

Той въздъхна.

— Всичко може да приключи много бързо, осъзнаваш ли? Харди помълча, понечи да каже нещо, спря се, но накрая прошепна:

— Виж как ще го направиш, но след ден-два трябва да отидеш при Моузис и да поговориш с него.

— Ще отида.

— За него ще е по-добре да е преди присъдата.

— О, много благодаря. Ще се постарая да не го забравя.

— Съжалявам. Не исках да се заяждам. Просто съм уморен.

— Точно затова и дойдох. Хайде да си лягаме.

В понеделник сутринта Харди подаде молба за отхвърляне на искането на обвинението в момента, в който Гомес влезе в залата, като се позова на новите доказателства и изчезването на Тони Солая. Както и очакваше, съдията не я уважи и предложи прекратяване на процеса поради процедурни нарушения. Моузис обаче обяви, че не желае това и не би го приел.

Гомес обяви почивка от четиридесет и пет минути, за да прочете аргументите на Харди. Когато се върна в залата, си личеше, че е готова за работа. Залата беше препълнена. Тя седна на мястото си по-прибързано от обикновено, огледа всички, извини се за закъснението, поздрави заседателите и ги отпрати в тяхната стая да изчакат, докато съдът изслуша страните по някои въпроси, изникнали през уикенда.

— Господин Харди — започна тя, без да губи нито секунда, след като заседателите излязоха, — по-рано съдът ви позволи да добавите към списъка със свидетелите си г-н Гудмън и г-н Ло. Двамата са познавали г-н Джесъп, вероятно са се отзовали на призовките ви и чакат отвън. Съдът се запозна с вашия отговор на „Искането на обвинението за изключване на хипотетични доказателства относно възможна вина на трети лица“ и има някои въпроси относно показанията, които се надявате да измъкнете от тези свидетели.