Джон Лескроарт - Фатална жена

Харди се изправи.

— Надявам се, че отговорите ми ще ви задоволят, Ваша чест.

— Ще разгледаме свидетелите отделно, като започнем с г-н Гудмън. Без да навлизам в подробности в конкретните сфери на вашите хипотези, вие като цяло твърдите, че г-н Гудмън е имал мотив да убие г-н Джесъп. Дори да приемем, че хипотезите ви са верни до последната дума, а мотивът на г-н Гудмън е достатъчно силен и убедителен, имате ли преки или косвени доказателства, които да представите и които свързват г-н Гудмън с действителното извършване на престъплението срещу г-н Джесъп?

— Не толкова многословни, Ваша чест, но…

Гомес вдигна ръка и го прекъсна.

— Не че така ще бъде достатъчно, но имате ли някакви доказателства за възможността на г-н Гудмън да е убил г-н Джесъп?

— Не, Ваша чест.

Гомес кимна, сведе поглед сякаш с явно разочарование и отново се обърна към Харди:

— Предполагам, че сте чели искането на г-н Стиър, така ли е?

— Разбира се, Ваша чест.

— Забелязахте ли, че се позовава на шестнадесет отделни процеса, в които чистите хипотези са отхвърлени и не са допуснати без преки или косвени доказателства, които свързват третите лица с действителното извършване на престъплението?

Харди прие като лош знак факта, че съдията повтаряше почти дословно решението от делото „Народът срещу Хол“, гледано във Върховния съд.

— Забелязах, Ваша чест.

— А как точно се надявахте да заобиколите този добре установен прецедент, освен с включването на подобни нови доказателства?

— Реших, Ваша чест, че до заседанието моят детектив ще е открил още доказателства, които свързват г-н Гудмън по-ясно с престъплението.

— Но вашият детектив не е открил такива.

— Не. Но се надявах да разпитам г-н Гудмън по-подробно за възможността му да е извършил престъплението.

— Макар и да знаехте, че сама по себе си възможността дори и с наличието на мотив не е достатъчна, за да бъде допусната в съда?

— Да, Ваша чест. Както казах, надявах се да открия директни или косвени доказателства.

— Като разпитате г-н Гудмън на скамейката? Надявате се, че той ще каже нещо неочаквано, което ще промени хода на делото, така ли? Да приема ли, че основанията ви за включването на г-н Ло като свидетел са „общо взето“ същите?

Харди можеше да продължи да настоява и да оспорва всичко, но Гомес ясно показваше недоволството и дори отвращението си. Ако искаше да остане в играта, тъй като го чакаха поне още два важни разпита, не можеше да рискува да си навлече гнева ѝ.

— Ваша чест, нямам преки или косвени доказателства, които да свързват г-н Ло с убийството на г-н Джесъп, ако това имате предвид. Не мога да представя такива.

— Точно това имам предвид, г-н Харди. Затова — удари с чукчето тя — удовлетворявам искането на г-н Стиър показанията на тези свидетели да бъдат изключени от делото.

Тя се обърна към пристава.

— Повикайте г-н Ло и г-н Гудмън. И двамата ще бъдат освободени.

Съдията обяви нова почивка и секунди по-късно недоспалата и почти полудяла от умора Джина си проби път до масата на Харди. Тя беше поразена от бързото и категорично решение на Гомес и имаше нужда от няколко минути, за да успее да осмисли това ужасно поражение в някакъв контекст. След няколко неуспешни опита тя се замисли за другата им възможност и следващата стратегия.

— Имаме ли доказателства срещу Тони? — попита тя Харди. — Поне нещичко, което да прилича на такова.

Харди, Джина и Ейми бяха прочели искането на Стиър още в петък вечерта и още оттогава бяха скептични, че ще успеят да го оборят. Заради това Харди, Джина и Ейми бяха решили да не споменат Тони в отговора си на искането за изключването на доказателства, тъй като рискуваха да го загубят като свидетел, както беше станало с другите двама. Всъщност положението с Тони беше много по-различно. Това означаваше, че ако искаха да продължат с него, трябваше да го направят без писмено искане и да не дадат на съдията и на обвинението време да се подготвят и да оспорят.

— Имаме нова информация — каза Харди. — Или поне информация, която съдът все още не е чул.

— Ето я съдията — посочи Джина. — Диз, стягай се. Ще трябва да покажеш най-доброто от себе си.

— Г-н Харди — започна Гомес, — готов ли сте да призовете свидетелите си? Да повикам ли отново съдебните заседатели?

Харди се изправи.

— Все още не, Ваша чест. Имаме още едно трето лице, а защитата узна едва наскоро за поведението и личното му положение, които, вярваме, отговарят на изискванията за допускане.