Джон Лескроарт - Фатална жена

Най-после снимките бяха заведени като доказателства за обвинението и Стиър се върна към свидетеля си. Както беше направил и със Страут, той преведе Фаро през всички подробности на местопрестъплението. Както заседателите можеха да видят, по дървения под около главата на жертвата имаше много кръв. В апартамента нямаше други следи от борба, Джесъп беше паднал на няколко крачки от вратата и там беше умрял. Когато полицаите пристигнали, външната врата била отключена, тъй като чистачката я била отворила сутринта, когато открила тялото и се обадила на 911. По вратата нямаше следи от взлом. Стиър благодари на свидетеля и го предаде на Харди.

Той не разполагаше с почти нищо, но все пак смяташе, че е успял да открие една-две ценни дреболии.

— Сержант Фаро, вие казахте, че по вратата е нямало следи от влизане с взлом, така ли е?

— Точно така.

— Вратата имаше ли шпионка?

— Да.

— Дали сте обърнали внимание дали през нея се вижда? Може да е била закрита с нещо.

— Не. Виждаше се отлично. Аз лично погледнах, за да се уверя.

— Значи отвътре г-н Джесъп е можел да погледне през шпионката и да разпознае човека от външната страна на вратата?

— Ако е погледнал, да, би могъл.

— А вратата се отваря навътре, нали?

— Да.

В този момент Харди искаше да оспори, че Джесъп надали би отворил вратата, ако види, че отвън е Магуайър, особено след като снощи е изнасилил дъщеря му, а два месеца по-рано е бил пребит от него. Не би бил толкова глупав, че да отвори вратата, нали? Но Харди не можеше да спомене нито това, нито нещо друго. Поне не и сега.

Вместо да изтъкне тази явна нелогичност, той се прехвърли на друг дребен, но важен факт.

— Сержант, на снимките се вижда, че по пода има много кръв, нали така?

— Да, много е.

— Стандартната процедура при оглед на местопрестъплението не изисква ли да положите всички усилия да не го нарушавате по никакъв начин?

— Да.

— Забелязахте ли нарушение в сцената на местопрестъплението, особено в петното кръв?

— Не.

— В кръвта виждаха ли се отпечатъци от стъпки? Тоест отпечатъци, които биха могли да бъдат сравнени с чифт обувки?

— Не.

Сега Харди трябваше да наблегне още повече на факта.

— А имаше ли неясни отпечатъци от стъпки, тоест форма като от обувка, но не достатъчно ясна, за да бъде сравнена с някоя обувка? Такива открихте ли?

— Не.

— А в кървавото петно имаше ли нарушения, които биха могли да са причинени от стъпка? Забелязахте ли такива?

— Не.

— А имаше ли белези, които да сочат, че някой е докосвал, разбърквал или е бил по някакъв начин в контакт с кръвта?

— Не.

— Ако бяхте забелязали нещо такова, щяхте да направите снимки в близък план, за да го покажете, нали?

— Да.

— А като опитен следовател на сцени на местопрестъпление вие знаете много добре, че е важно такива доказателства да бъдат документирани, така ли е?

— Да, сър, знам.

— Значи вие много внимателно сте огледали за такива улики, но не сте открили нито една, така ли е?

— Да.

— Вие ли бяхте единственият следовател на местопрестъплението?

— Не, бяхме няколко души.

— Но всички сте обучени еднакво, макар и да сте различно опитни, вярно ли е?

— Да.

— Значи можем да допуснем, че ако вие по някакъв необясним начин пропуснете подобна улика, някой друг от екипа ви би я забелязал и би я документирал.

— Ами, с кръвта се занимавах аз, но, да, ако някой следовател види нещо такова, ще ми го посочи веднага.

— Значи, сержант, можем да бъдем спокойни и сигурни, че няма никакви доказателства, че в този случай нападателят не е стъпвал в кръвта и не я е докосвал по никакъв начин, така ли е?

— Няма доказателства, които да сочат това.

— Благодаря ви. Нямам повече въпроси.

Харди се чувстваше много доволен от разпита, но Стиър разби аргументите му само за петнайсет секунди.

— Сержант Фаро — започна той. — Ако нападателят е стъпил в кръвта по време на борбата, възможно ли е кръвотечението след това да е покрило следите?

— Да, напълно е възможно.

— А трябва ли да стъпвате в кръв, за да се окаже тя по вас?

— Не. В този случай имаше очевидни доказателства, че при нанасянето на нараняванията кръвта е пръскала и би могла да попадне върху нападателя, без той да стъпва в нея.

Стиър издиша кратко, реши, че няма какво повече да пита и освободи свидетеля.

Разпитът на следващите няколко свидетели не доведе до нищо. Стиър искаше да покаже, че екипът от криминалисти си е свършил работата както трябва. Харди изтъкваше, че работата им не е осигурила никакви полезни доказателства. Проверили ли са за пръстови отпечатъци? Да. Открихте ли някакви? Не. Направихте ли анализ на тъканите и влакната на местопрестъплението? Да. Нямаше несъответствия, нищо неприсъщо за апартамента. Направихте ли възстановка на случая и проследихте ли траекторията на пръските кръв? Абсолютно. Какво показа тя? Нищо, което да даде някаква следа. Някой беше пребил Рик Джесъп до смърт, но това го знаеха всички.