Джон Лескроарт - Фатална жена

Харди стана и заобиколи бюрото, за да хвърли няколко стрелички в мишената и да си прочисти ума, но тогава мобилният му телефон звънна. Той натисна бутона за вдигане и каза:

— Тъкмо тръгвам, вървя към вратата.

— Не се обаждам за това — отвърна Франи. — Току-що се чух със Сюзън. Британи е при нея.

— Добре ли е?

— Не, не съвсем.

— Тони ли я е наранил?

— Не. Но става дума за Тони.

— Какво се е случило?

— Изчезнал е. Потънал е вдън земя.

Последното обаждане беше наистина късно. Харди беше казал на Глицки да се свърже с него без значение колко е часът и телефонът в кухнята звънна в единадесет и петнадесет.

— Какво става?

— Тъкмо говорих с Шуйлър. Тони е изчезнал.

— Нищо ново не ми казваш. Какво му се е случило?

— Никой не знае.

— И шерифът ли не знае?

— Явно не.

— Вярваш ли го?

— Не мисля, че Шуйлър му вярва, но това ми каза. Видя ли снимката тази сутрин?

— Има ли някой да не я е видял?

— Явно няма. Шуйлър каза, че прикритието му е провалено, и съм съгласен с него. Или са го изхвърлили от програмата, или се преструват, че е така.

— И как ще го открием?

— Няма да успеем, мен ако питаш.

— Просто е станал и си е тръгнал?

— Така правят тези хора, Диз. Няма „сбогом“, няма „довиждане“. Хоп — и изчезват.

В дело за убийство прокурорът ще постъпи крайно неразумно, ако не успее да докаже, че някой всъщност е бил убит, а не е починал от нещо друго. Затова Стиър повика седемдесет и седем годишния патолог на Сан Франциско Джон Страут, който въпреки възрастта си се славеше с много остър ум. Доста често показанията на Страут се приемаха без никакви възражения и се представяха на заседателите проформа и без протести. Стомахът на Харди се беше свил на топка от нерви заради изчезването на Тони и затова беше доволен, че в тази част от процеса може просто да седи. За добро или за лошо нямаше какво особено да каже.

Страут беше изключително слаб, чак мършав, сакото му беше поне с два номера по-голямо, а бялата му коса стърчеше на кичури. Изложи резултатите от огледа на тялото със силен и провлечен южняшки акцент.

— … никакво съмнение за причината за смъртта — тъкмо отговаряше той на въпроса на Стиър. — Смъртта е настъпила вследствие на удари с тъп предмет по главата. Единственият въпрос е кой точно от ударите го е убил и дали не става дума за комбинация от няколко удара.

— Докторе, можете ли да кажете със сигурност колко пъти е би ударен г-н Джесъп?

— Не точно. Ако съдя по следите по черепа, бих казал, че ударите са били поне осем.

— Имате ли професионално мнение с какво са били нанесени те?

— Не мога да предположа съвсем конкретно. Но мога да кажа, че е бил твърд тъп предмет. Какъвто и да е бил, е имал някои характерни изпъкналости, а повърхността му е била по-скоро гладка, отколкото груба.

— Защо казвате това?

— Ако предметът беше с груба и неравна повърхност, щеше да ожули кожата по ръба на раните от ударите. Но нямаше никакви такива следи или бяха съвсем незначителни.

— Някои от ударите били ли са достатъчно силни, за да оставят следи и по черепа на жертвата?

— Да. Три от тях са счупили краниума, тоест черепа, а пет са оставили отпечатъци. По скалпа има още две други контузии, една в горната лява част на челото, а друга точно над лявото ухо.

— По тялото имаше ли други следи от контузии, които смятате за важни?

— Да. Имаше скорошна голяма синина и дребна фрактура на лявата предмишница на жертвата, получена вероятно при опит да се защити. Поне такава е логичната причина.

— Докторе, споменахте, че гладката повърхност на тъпия предмет почти не е ожулила кожата. Това означава ли, че раните не са кървели?

— Не, съвсем не. Кървели са, при това силно. При травми по главата няма нужда да има големи разкъсвания на кожата, за да тече много кръв.

До Харди Моузис ставаше все по-напрегнат с развитието на показанията. Харди забеляза как Ейми тайничко сложи внимателно длан върху ръката на Моузис и я дръпна. Моузис дишаше овладяно и плитко, сякаш отново преживяваше момента на нападението. Поне така го разтълкува Харди и се опасяваше, че заседателите ще направят същото. Той се приведе и прошепна:

— Отпусни се. Мисли за нещо друго. Харесай си заседател и гледай него. Успокой се.

През следващия час Страут изброяваше суховато различните травми, а Стиър подчертаваше всяка една от тях с поредица от наистина ужасни цветни фотографии на тялото на Джесъп, както беше открито на местопрестъплението, а след това и на масата за аутопсии. Обвинението разполагаше с петдесет снимки, но Гомес беше позволила да се покажат десет. Според Харди и те бяха много.