Джон Лескроарт - Фатална жена

Показанията на Антарамян бяха толкова неубедителни, че Гомес привика Стиър при себе си.

— Господин Стиър, не искам да се намесвам в начина ви на представяне на случая, но се надявам, че ако планирате да продължавате в същия дух със свидетелите си, те ще могат да кажат нещо малко по-значително и свързано с делото.

— Това бяха сигурно най-скучните шест часа, които някога съм прекарвал в съдебна зала.

Харди крачеше между прозорците към ул. „Сътър“ и кафе машината в кабинета си. Уайът Хънт почти се беше излегнал в едно от кожените кресла.

— Беше точно каквото си мислех — продължи Харди. — Да, той беше. Да, блъснах се в него на улицата в неделя вечерта. Да, аз посочих неговата снимка от всичките шест, а след това го разпознах и в очната ставка. Той е. Да, ето го там на масата на защитата. Добре, ще го посоча. Да, това е Моузис Магуайър, обвиняемият. Исусе Христе!

Харди жестикулираше разпалено.

— После разчепках всяко несъответствие, несигурност и непоследователност в показанията на всеки свидетел. И какво, по дяволите, ако са го видели? Да са го видели с жертвата? Да са го видели до апартамента? Не? Тогава какво шибано значение има къде другаде са го видели?

Харди се спря и си пое дъх.

— И ето че сега съм тук, надувам ти главата и денят става още по-дълъг, нали?

— Мога да го понеса — каза Хънт. — Изпусни още малко пара.

Харди отиде до плота, взе си чашата и се обърна.

— Би трябвало да съм доволен, че днес не понесохме нови удари. Ето как трябва да гледам на ситуацията. Но това беше най-дългият ден в съзнателния ми живот. С Моузис почнахме да си играем на бесеница направо на масата в залата. Знам, не е много подходящо. Ами ако заседателите бяха видели? Ама нямаше как да видят, защото бяха заспали до един.

Харди се облегна на ръба на бюрото си, отпи кафе и се намръщи.

— Добре, свърших. Как мина твоят ден?

— Прилично. Господин Гудмън не желаеше да се срещаме отново след оня ден, но предричам мрачно бъдеще за отношенията между тия двамата — Гудмън и Ло. Нали се сещаш, че точно Ло се изпусна, че Гудмън държал Джесъп на работа въпреки постъпката му с момичетата на Ло, защото Джесъп го изнудвал с армейския бизнес.

— Сещам се.

— Но освен думите на Ло нямах никакво доказателство или дори потвърждение, че Гудмън наистина е бил изнудван. Затова реших, че ако го питам директно за армейския бизнес, все ще изскочи нещо.

— Той как го прие?

— Естествено, буквално не знаеше за какво говоря. В правната му практика за щастие имал възможността да помогне на много бездетни двойки да се свържат със сурогатни майки. За какво предполагам, че Джесъп го е изнудвал?

— Вярно, за какво?

— Казах му, че според мен причината е, че го е нарекъл „армейски бизнес“. И че всички сурогатни майки, или поне голяма част от тях, са били все още на действителна служба. Че работата на Джесъп е била да открива жените, да влиза във връзка с тях, за което е получавал голяма премия. И че всичко това означава, че правителството на САЩ е измамено със заплатите на жените и с медицинските разходи.

— Той повярва ли ти?

— Мисля, че схвана гледната ми точка — усмихна се Хънт. — Ако Ло отрече и ние не раздухаме историята с армейския бизнес, Гудмън ще свидетелства, че Ло му е казал, че е смятал, че Джесъп е човекът, който бие момичетата му от салоните за масаж. Така Ло ще има мотив, ако това ни потрябва. А, има и още. Искаш ли да се обзаложиш, че ако внимателно измасажирам нещата, мога да накарам Ло да издаде Гудмън за изнудването, ако пък решим да вървим в тази насока?

Харди си позволи пестелива усмивка.

— Виж ти. Чудесна работа.

— О, благодаря, но не съм свършил.

Хънт се поизправи и седна нормално във фотьойла.

— За да не пропусна нещо, питах Гудмън дали се сеща какво е правил в деня на убийството на Джесъп. Той пробва обичайния си номер, че нищо не знае и не си спомня, но след това се засмя и ме попита дали не се шегувам. Извади си календара, видя, че тогава се падало Цветница и цял ден бил ангажиран с политически мероприятия. Нямало как да е замесен.

— Освен ако не е наел някого.

Хънт сви рамене.

— Това не е толкова лесно и не е толкова често срещано, колкото си мислиш. Освен това Гудмън може да е мазник и лицемер, но не е, да речем, Джон Ло, който вероятно има доста биячи на щат в града. Но дори и биячите… Не знам, Диз. Доста трудно е да претрепеш някой костюмар. Китайските организации, например „Тонг“, докарват човек отвън, той си свършва работата и още на следващия ден изчезва завинаги обратно в Китай. Мисля, че при корейците схемата е същата. Но забрави човек като Гудмън да действа така. Просто не ми се връзва.