Джон Лескроарт - Фатална жена

— И искаш аз да му го представя?

— Нещо повече, Фран. Мисля, че ти си единствената, която може да го направи.

Тежките разговори още не бяха приключили. Харди подбутваше пържените стриди в чинията си, апетитът му беше изчезнал още преди да сервират гъмбото.

— Но най-много се притеснявам за Британи — каза той. — Особено ако се окаже вярно.

— Смяташ, че човекът на Ейб във ФБР го е излъгал?

— Не. Поне не нарочно. Което не означава, че той самият не е бил излъган и затова предава невярна информация. Знае се, че ако някой започне да разпитва, федералните шерифи са склонни да го пратят за зелен хайвер, за да го разкарат. Те приемат тайните си съвсем сериозно — за разлика от — както излиза, повечето американци под трийсет години.

— Ако това е вярно, трябва да кажем на Британи.

— Точно това ме мъчи, Фран. Ще постигнем ли нещо добро? Може би тя вече знае. Излизат заедно от три месеца, а той разказа на Британи за себе си след три минути.

— Като обаче е пропуснал най-важното.

— Че е професионален убиец? Това ли?

— А ако тя не знае? — попита Франи.

— Тогава как ще ѝ помогне, ако узнае?

— Е, ако не друго, поне ще знае, че той е наистина опасен тип.

— Защо смяташ, че вече не го е разбрала? Не мислиш ли, че е привлечена от него точно заради това? Тя никога няма да повярва, че той може да е опасен и за нея.

Харди потри лицето си.

— Знаеш ли какво наистина не ми дава мира? Ами ако, но само ако, именно Тони е отишъл и е убил Рик Джесъп, след като е чул, че Британи е била изнасилена? Защото, нали се сещаш, той с това се занимава.

Франи се облегна рязко и очите ѝ се разшириха от изненада.

— Нека за малко разгледаме положението — продължи той. — Ако той е влюбен или поне силно привлечен от Британи, ще позволи ли да съдят баща ѝ и дори да го пратят в затвора?

— Сигурно. Защо да не позволи? Нали няма той да лежи. А и всъщност, ако Моузис наистина влезе в затвора, Британи ще бъде още по-уязвима, нали? Тони ще бъде единственият останал мъж в живота ѝ. Наистина ли смяташ, че това е възможно?

— Не знам. Но тази вероятност ме гризе още откакто Ейб ми каза снощи. Тони е първият, на когото Британи е казала за изнасилването. Какво би го спряло, след като я остави при родителите ѝ, да отиде при Джесъп веднага или на сутринта, или по някое време следобеда?

— Но шилелагът не е бил у него, а у Моузис — напомни Франи.

— Кой казва, че трябва да го убие с шилелага? Може да го е пречукал с дръжката на пистолет или пък с бутилка от вино. Или с гаечен ключ. Може да е взел камък от градината, за Бога. Какъвто и да е твърд и тъп предмет.

— Не, не, не — поклати глава Франи. — Ако е бил някой с пистолет, особено бивше ченге, за което се смята, че е убивало други хора, не смяташ ли, че е щял да използва точно пистолета? Ако е свикнал с пистолети, а признай, че това е оръжието на професионалистите — нали? — защо да взима друго в последния момент?

— Възможно е. Ами ако е бил наистина побеснял? Ами ако убиването му доставя удоволствие? Ами ако само го е ударил по главата, но толкова му е харесало, че е продължил? Ами ако въобще е нямал пистолет и просто е чувствал, че трябва да убие мръсника веднага с каквото му попадне подръка? Как съм могъл да не се сетя за това преди вчера! Дори не ми мина през ума. Как така никой не се е сетил?

— Защото през цялото време нещата се въртят около Моузис. Никой дори не се е постарал да се огледа за друг извършител, най-малко пък ченгетата. Нали цялата история със заповедта за арест директно от съдията беше точно заради това? Просто вървете да хванете Моузис, при това веднага.

— Трябва да призова Тони отново.

Двамата продължиха да се гледат един друг, вцепенени от важността на предположението на Харди. Сервитьорът дръпна завесата и отнесе почти недокоснатите ордьоври.

— Дизмъс — започна Франи, когато той притвори завесата, — не бива да го викаш за кръстосан разпит, не и ако ще го обвиняваш в нещо. Не бива да допускаш той да си помисли, че таиш някакво подозрение към него. Разбираш ли какво ти казвам?

Погледът на Харди се фокусира върху някаква точка над рамото на Франи.

— Диз? — настоя тя.

— По-ясно няма как да бъде — отвърна той.

Британи и Тони бяха в спалнята в нейния апартамент и все още тръпнеха от удоволствието.

Тони стана, както беше гол, да донесе сладолед от фризера, а тя се зави с чаршафа и го притисна с ръце, като прикри гърдите си. През отворената врата на спалнята го виждаше как крачи из кухнята, слага сладоледа да отпусне за няколко секунди в микровълновата и взима лъжици от чекмеджето с приборите.