Джон Лескроарт - Фатална жена

— Почти съм склонна да мисля, че мотивът ще им убегне — каза Джина. — А това доста ще разтърси тезата им, не мислиш ли?

— Ако няма мотив, аз си тръгвам — прошепна Магуайър.

— Чукай на дърво — отвърна Харди. Той знаеше, че, стратегически погледнато, беше свършил добра работа, но не се носеше на вълните на еуфорията, тъй като разбираше, че работеше в полза на една лъжа. Фактът си беше факт — беше наясно, че Британи беше разказала на Моузис за изнасилването още в неделя сутринта, а това противоречеше на предишните ѝ показания. Нещо повече, същата вечер Моузис беше отишъл до жилището на Джесъп с шилелага с намерение да го пребие, вероятно до смърт.

До обед цялата им увереност се беше стопила до блед спомен.

Първият свидетел на Стиър след сутрешната почивка беше Тони Солая. Както подобава на бивш полицай, той излъчваше спокойна увереност и описа случката с Британи. Да, след изнасилването тя отишла в „Детелината“ и му разправила. В следващите няколко дни ходил до апартамента ѝ няколко пъти, за да се увери, че е добре. При едно от посещенията тя му казала недвусмислено, че в неделя сутринта се върнала от Центъра за помощ за жени, пострадали от сексуално насилие, и разказала на баща си какво ѝ се е случило. Как реагирал той ли? Бил „побеснял“.

Харди, Джина и Моузис обядваха със студени меса и деликатеси, които Сюзън беше купила. Седяха в стаята на затворниците — килия, вградена в коридора до задната врата на зала 24.

— И какво? Такава благодарност ли заслужавам? — не спираше Моузис, все още ядосан от внезапния обрат на събитията. — Кой го спаси в тия няколко месеца? Аз! Аз го спасих! Изхвърлили го от работа, дадох му друга, а той ми забива нож в гърба? Докато между другото се мъкне с дъщеря ми!

— Знаеш ли какво бих направил? — попита съвсем сериозно Харди.

— Какво?

— Щях да го убия. Не, честно. Да му смачкам главата с шилелага.

— Много си забавен, няма що — изсумтя Магуайър. — Тук аз съм този, който пребива хората.

— О, вече градя кариерата си на комик, ако от цялата ми работа като адвокат не излезе нищо. Май ще стане точно така, поне в този случай.

Джина извъртя очи нагоре в красноречива гримаса.

— Стига де, момчета. Диз, ти сигурен ли си, че не искаш кръстосан разпит на Тони? Не искаш? Признавам си, че останах малко изненадана.

— Запазих си правото да го призова отново и ще го направя, ако ми кажеш, че си се сетила за нещо, което да го попитам. Не му ли вярваш?

— Вярвам му.

— А аз за какво да се закача?

Магуайър поклати глава.

— Но защо? Ето това не мога да разбера. Защо ме прецаква така?

Харди го изгледа безизразно.

— Ако влезеш в панделата, няма да можеш да го убиеш за това, че е Британи са гаджета.

— Исусе Христе — простена Джина. — Невъзможни сте.

Харди отпи от газираната си вода.

— Все някой щеше да го каже. Случи се така, че беше Тони.

Той имаше всички основания да ненавижда Тони, особено в светлината на последните разкрития за миналото и настоящето му, но въпреки това искаше клиентът му да проумее, че допускането на тези показания не е адвокатска грешка.

— Моуз, ти видя списъка със свидетели на Стиър. Всички, с които Британи е говорила през последните три месеца, са вътре — хора от работата ѝ, от „Детелината“, от групата ѝ по йога… Видя и предварителните им показания. И знаеш ли какво?

Харди се взря в Магуайър и прошепна:

— Тя ти е казала, Моуз. Казала е и на групичка приятели, че ти е казала. Така или иначе щеше да излезе наяве.

— Ами значи трябва да се заловим за нещо. Едва ли има нужда да ти го казвам.

— Работим по въпроса — отвърна Харди. — Работим по въпроса.

Оказа се, че Харди е бил прав, че истината ще излезе на бял свят и следобедното заседание го потвърди. За младото поколение беше привично да лъсва във всякакви неудобни ситуации по разни социални мрежи и идеята, че една тайна може да си остане такава, тоест да не казваш ни думица на когото и да било, не беше на особена почит. Следобедът в съдебната зала се превърна в урок по реалност.

Едва тогава Харди осъзна защо Бек не беше в списъка със свидетелите на Стиър. Грозника просто нямаше нужда от нея. Оказа се, че освен дъщеря му и Тони още трима други приятели на Британи знаят и свидетелстваха не само че тя им е казала, че е разправила на баща ѝ, но и кога. В неделя. В апартамента на родителите си, тъкмо преди да се прибере в своя.

Ако не друго, до разпускането на съда Стиър беше установил мотива. Нямаше значение дали някой от заседателите вярваше, че обвиняемият е убил Рик Джесъп. Харди усещаше, че те до един са сигурни, че Магуайър е имал причина да го направи.