Джон Лескроарт - Фатална жена

Вечерите за срещи бяха рядкост в графика на Харди, когато беше в дело, но днес звънна на Франи след обяда с Магуайър и Джина и я помоли да излязат вечерта. Каза ѝ, че иска да я види като свой съветник, но и не на последно място като сестра на клиента му.

Франи хвана такси от дома им и в седем се срещнаха в „Елит кафе“ на „Филмор“, едно от любимите им места със страхотно гъмбо и сепарета със завеси, подобни на напълно самостоятелните сепарета в „При Сам“. Харди се беше обадил да направи резервация, преди съдът да възобнови работа за следобедното си заседание. Поръча си мартини с водка и пикантни маслини, с което си спечели изненадания и някак неодобрителен поглед на жена си.

— Вкъщи постоянно ми приготвяш такива коктейли — отбеляза той, когато сервитьорът се отдалечи.

— Тук ги правят по-силни.

— На вкус са по-силни, но това е заради лютото в маслините.

— Според мен вероятно е от алкохола.

— Понякога човек има нужда от малко повече алкохол.

— Така казват. Но на теб обикновено не ти трябва, особено когато си в дело. Утре да не е почивен ден?

Харди се изкикоти на идеята.

— Не, макар че сигурно няма да е зле. Ако трябва да гадая, утре показания ще дават или още някои от ненадеждните приятели на Британи, но те всъщност не са нужни на Грозника, така че той може да премине към очевидците. Надявам се техните показания да се получат като самостоятелен кръстосан разпит, особено след представянето на добрия доктор Пейли. В крайна сметка никой не е видял брат ти да извършва каквото и да било, просто е вървял по улицата.

— Не забравяй за шилелага.

— Остава и да забравя. Но все пак са видели просто мъж с тояга. Какво от това?

— Е, не е носил въдица.

Харди сви рамене.

— Нищо от това не означава, че е бил в апартамента на Джесъп.

Сервитьорът се върна, отмести завесата на сепарето и им поднесе питиетата. Франи го изчака и вдигна чашата си с шардоне.

— Ако не се притесняваш от свидетелите, защо имаш нужда от нещо по-силно?

Харди отпи от мартинито си и замълча.

— Днес установиха мотива. Направо го заковаха. Приятелите на Британи се редят на опашка да разправят, че им е казала на всичките, че е съобщила на баща си, а той толкова се ядосал, че направо не можел да говори от бяс. Изпаднал в такава ярост, че уплашил нея и Сюзън.

— Това ли са казали?

— И още доста работи.

Франи остави чашата си, без дори да я докосне с устни. Харди забеляза, че ръката ѝ потреперва.

— Казваш, че ще го признаят за виновен?

— Никога не казвам такива неща, докато не чуя последния удар на чукчето. Знаеш, че при съдебните заседатели всичко е възможно. Но трябва да призная, че след днешните показания задачката става по-сложна. Той също го знае.

Харди млъкна, отвори уста, но се поколеба.

— Помислих си, че би могла да поговориш с него — каза накрая той.

— За какво?

— За обичайното — въздъхна Харди. — Че трябва да се пази, да внимава да не го спипат неподготвен, особено ако го изненадат и се ядоса. Писнало му е да му го повтарям, но би могла да му припомниш колко е важно да си затваря устата за другия въпрос. Важно е не само за мен, но и за него, за Джина, за Ейб, а и за теб, любимата му сестра.

— Той вече го знае, Дизмъс. Наистина.

— Добре. Но смятам ще се съгласиш, че когато се разпали, може да направи някаква глупост и да забрави.

— И мислиш, че мога да му повлияя?

Франи се облегна назад, погледна съпруга си и отклони очи за миг.

— Какво смяташ, че мога да му кажа?

— Ами, това е другият проблем.

— Какъв?

Харди хвана чашата си за столчето и я завъртя, за да спечели малко време.

— Както знаем, той твърди, че не е убил Джесъп. Ако това е вярно, значи не бива да лежи в затвора. И това е безспорно.

— Но…

— Но ако наистина го е направил…?

— Да, но не е.

Харди се вгледа в съпругата си.

— Ако го е направил — продължи той, — и заседателите го признаят за виновен, може би ще успееш да го накараш да разбере, че това е негово лично бреме, което сам е поел. И то няма нищо общо с историята при доковете. Но той е такъв, че ще се изкуши да се разприказва и да подчертава моралните сходства. Само че в случая с Джесъп Моузис е знаел, че може да бъде наказан и вероятно ще бъде. По дяволите, можело е Джесъп да го надвие и да го убие. Поел е този риск сам и последствията са само за него. Трудно е за приемане и той не желае да го чува, но е така.

Харди разпери умоляващо ръце.

— Ти го познаваш, Фран. Той е философ, а това е поне някакъв аргумент.