Джон Лескроарт - Фатална жена

Денят отминаваше, а Стиър побърза да докаже колко важна е кръвта от местопрестъплението и призова свидетели, които дадоха показания за туристическите обувки в шкафа на Магуайър, за тестовете, установили наличието на кръв по обувките, а накрая призова и ДНК лаборант, който убедително показа, че кръвта е на Рик Джесъп. Същото се случи и с якето на „Джайънтс“ на Моузис и с колата му. Нямаше никакво съмнение. Кръвта на Рик Джесъп беше навсякъде по тях.

Харди можеше единствено да напомни на заседателите, че наличието на кръвта на Джесъп по вещите на Моузис не го превръщаше задължително в убиец. В края на краищата те знаеха, че Моузис беше пребил Джесъп два месеца по-рано. Защо кръвта да не е оттогава?

Харди провеждаше кръстосания разпит на сержант Натали Морган, експерта по кръвта от полицейската лаборатория.

— Сержант Морган — започна той, — вие дадохте показания, че ДНК тестовете, които сте направили, са показали съвпадение между кръвта от автомобила, якето на „Джайънтс“ и туристическите обувки и пробата, взета от тялото на г-н Джесъп при аутопсията, нали така?

— Точно така.

— Колко стара беше кръвта по обувките?

— Моля, не ви разбрах?

— Кръвта по обувките. Колко време е престояла върху тях?

— Не знам.

— Има ли начин това да се разбере?

— Не, освен ако не е прекадено стара и не е станала негодна за тестове.

— Това колко стара означава?

— Зависи от условията. Ако например е била изложена на екстремни метеорологични условия, може да стане негодна за няколко седмици, но при нормални условия кръвта ще може да бъде тествана и идентифицирана в продължение на поне няколко месеца.

— На поне няколко месеца? — не го пропусна Харди. — Конкретно тази кръв беше ли годна за тестване?

— Да.

— Същото се отнася и за кръвта по якето, така ли е?

— Да.

— А кръвта в колата? Тя годна ли беше за тестване?

— Да.

— Само да уточним, сержант, кръвта по туристическите обувки на г-н Магуайър, по якето и в колата му може да е била там от месеци. Това вярно ли е?

— Да, бих казала, че е.

— Сега как е попаднала кръвта по тези предмети? Директно от г-н Джесъп ли?

— Не разбирам въпроса ви.

— Да предположим, че кръвта на г-н Джесъп по някакъв начин е попаднала върху ръцете на г-н Магуайър. Възможно ли е да я е прехвърлил върху якето на „Джайънтс“?

— Да.

— Ако е влизал в колата си, възможно ли е кръвта по ръцете му да е попаднала в купето?

— Да.

— Ако си е събувал обувките, възможно ли е кръвта от ръцете му да се озове върху обувките му?

— Да.

— Значи ако например г-н Магуайър е ударил г-н Джесъп в носа и му го е разбил, потекла е кръв и е попаднала по ръцете му, това би могло да обясни наличието на кръв в този случай, нали така?

— Не мога да кажа откъде е дошла кръвта. Знам само, че в лабораторията ми бяха донесени проби. Но, да, кръвта може да се прехвърли, така че, ако въпросът ви е дали кръвта по нечии ръце може след това да бъде открита върху предмети, които човекът е докосвал, отговорът е „да“.

— А вашите тестове са изключително чувствителни, нали? — продължи Харди.

— Да, много чувствителни.

— Дори една мъничка, почти невидима капчица кръв би могла да даде резултатите, за които свидетелствахте, прав ли съм?

— Прав сте, така е. Дори проба, невидима с невъоръжено око, би могла да даде резултат, но ние тествахме единствено места, където кръвта се виждаше.

Накрая дойде моментът и на финалния удар на Стиър. Сержант Клей Брито от криминологичната лаборатория беше едър мъж на около петдесет години, със сива коса и бледа кожа. Ако външният вид не лъжеше, беше лишен от всякакво чувство за хумор.

— Сержант Брито — започна Стиър, — имате ли някаква специалност в криминологичната лаборатория?

— Да, аз съм следовател по огнестрелни оръжия и отпечатъци от инструменти.

— С какво се занимавате в тази си длъжност?

— Както показва името ѝ, аз идентифицирам отпечатъците, оставени, когато даден предмет се окаже в контакт с друг при наличие на натиск. Това включва следи при наранявания и балистични тестове. Куршумите, изстреляни от дадено оръжие, имат по себе си специфични микроскопични белези, които са уникални за всяка отделна цев. По същия начин разглеждам белега от ударника и от изхвърлянето на гилзата от затвора, които също са видими под микроскоп. През годините съм специализирал в анализ на отпечатъци, които различни оръжия и инструменти — чукове, пиринчени боксове, пръстени и така нататък, оставят, когато влязат в контакт с различни други повърхности, като човешка кожа, обработена кожа, пластмаса и дърво. Наистина, когато един предмет влезе в контакт с друг, може да останат известни белези по единия или по другия в зависимост от тяхната относителна твърдост, плътност и други характеристики. Всичко оставя следи — от ключ в пластилин до отпечатък от грайфер на обувка върху човешка кожа.