Джефри Дивър - Дванайсетата карта

Приближи се до стената и надникна между пролуките в талашитените плоскости. Наистина, оттук улицата се виждаше отлично. Тя се върна навън, взе няколко неща и пак влезе в сградата. Напръска със спрей за снемане на отпечатъци и облъчи мястото с ултравиолетова светлина.

Имаше само отпечатъци от ръкавици.

Каза на Райм какво е открила и добави:

— Ще събера проби от мястото, където е стоял, но няма много. Този човек не оставя нищо.

— Професионалист — въздъхна Райм. — Винаги е с една крачка пред нас. Е, донеси, каквото намериш, Сакс.

Докато чакаха Сакс, Райм и Селито решиха — макар че Извършител 109 най-вероятно бе напуснал района — да настанят лелята на Джинива и приятелката ѝ в хотел, докато го заловят.

Пуласки беше в болница, все още в безсъзнание. Лекарите не можеха да кажат дали ще оцелее. След като чу тази новина, Селито гневно затръшна телефона в лабораторията на Райм.

— Той е още новак, по дяволите. Не биваше да го изпращам с Бел. Трябваше аз да отида.

Това прозвуча странно.

— Лон, ти си детектив. Откога не носиш униформа? От двайсет години?

Дебелакът бе неутешим:

— Аз го изложих на тази опасност. Какъв глупак съм. Мамка му.

Отново потърка бузата си. Днес детективът беше нервен и дрехите му изглеждаха по-омачкани от всякога. Гардеробът му по принцип не беше особено богат — почти винаги носеше светли ризи и тъмни сака — и Райм се почуди дали не е с дрехите си от вчера. Така изглеждаше. Да, на ръкава на сакото му имаше следи от кръв.

На външната врата се позвъни.

След малко Том въведе висок хилав мъж. Новодошлият беше блед, прегърбен, брадясал и с къдрава кестенява коса. Носеше тъмно сако и кафяви панталони. Евтина конфекция.

Огледа лабораторията, после спря поглед върху Райм.

— Тук ли е Джинива Сетъл?

— Кой сте вие? — попита Селито.

— Уесли Гоудс.

Аха, героичният адвокат все пак съществуваше.

Новодошлият постоянно наместваше очилата с дългите си пръсти или подръпваше брадата си; не беше в състояние да гледа някого в очите за повече от половин секунда. Нервното му поведение напомни на Райм за приятелката на Джинива, Лакиша Скот.

Адвокатът даде визитната си картичка на Том, който я показа на Райм. Гоудс бе директор на Харлемската юридическа компания и членуваше в Американския съюз за граждански права. Отдолу с малки букви пишеше, че има лиценз за практикуване на професията си в щата Ню Йорк, федералните окръжни съдилища на Ню Йорк и Вашингтон и върховния съд на САЩ.

Забеляза недоумението на Райм и Селито и обясни:

— Не бях в града. Току-що научих, че вчера Джинива Сетъл ме е търсила. Че станала свидетел на престъпление. Исках да проверя как е.

— Добре е. На няколко пъти се опитаха да я убият и сега е под постоянна охрана.

— Тук ли я държите? Против волята ѝ?

— Не, не я „държим“. У дома си е.

— С родителите си ли е?

— С чичо си.

— Какво означава всичко това? — попита адвокатът и намръщено заоглежда лабораторната екипировка.

Райм не обичаше да обсъжда разследванията с непознати, но Гоудс можеше да му даде полезна информация.

— Мислим, че някой преследва Джинива заради интереса ѝ към един от предците ѝ. Да ви е споменавала нещо?

— За един бивш роб ли?

— Да.

— Така се запознахме. Дойде в кабинета ми миналата седмица и попита дали имаме данни за стари престъпления в Ню Йорк, от деветнайсети век. Дадох ѝ да прегледа архивите, но е почти невъзможно да откриеш материали от толкова старо дело. Не можах да ѝ помогна. — Хилавият мъж вдигна вежди. — Предложи да ми плати за помощта. Дори клиентите ми рядко го правят.

Гоудс пак огледа стаята и явно остана доволен от положението на нещата.

— Ще откриете ли скоро престъпника?

— Имаме някои следи — небрежно отговори Райм.

— Добре, кажете ѝ, че съм идвал. И нека да ми се обади, ако има нужда от нещо.

Кимна към визитката си и излезе.

Мел Купър се изкиска:

— Този е голяма откачалка.

— Няма спор — измърмори Райм. — С какво сме заслужили това наказание? Хайде, на работа. Да действаме!

Бел и Джинива дойдоха след двайсет минути. Момичето бе настояло да придружи леля си до хотела, за да се увери, че всичко ще е наред.

Райм ѝ каза за Уесли Гоудс.

— Дошъл е да провери дали съм добре? Нали ви казах, че е добър човек. Ако се наложи да съдя някого, ще го наема.

Сакс донесе уликите от местопрестъплението и кимна за поздрав на останалите.

— Да видим какво има — нетърпеливо я подкани Райм.