Джефри Дивър - Дванайсетата карта

Защо? Отговорът бе ясен — за да оставят колите без надзор.

Фордът беше отключен, следователно имаше опасност да е поставил взривно устройство вътре или отдолу. Затова Бел взе шевролета на Линч и Мартинес и предупреди всички да се пазят от неговата кола, докато сапьорите я огледат. С помощта на микрокамера те откриха устройството под седалката. Обезвредиха го и установиха, че не е експлозив, а отрова.

Сакс извърши оглед на различните места, откъдето бе минал престъпникът: колата и прохода между сградите, където бе нападнал Пуласки. Намери само отпечатъци от обувки „Бас“, което потвърждаваше, че нападателят е Извършител 109, и друго самоделно устройство — куршум от пистолета на Пуласки, прикрепен с ластик за изгорял фас. Престъпникът го бе оставил запалено зад сградата, за да симулира изстрела и да привлече вниманието на полицаите.

„Мамка му, голям хитрец“ — помисли си мрачно Сакс.

Нямаше следи от съучастника, чернокожия с войнишкото яке.

Сакс пак си сложи противогаза, внимателно огледа стъклените части на устройството, но не намери отпечатъци или други следи, което можеше да се очаква. Може би цианкалият и киселината щяха да ги наведат на нещо. Разочарована, тя докладва резултатите на Райм.

— Къде търси? — попита той.

— Ами, в колата и прохода, където беше Пуласки. След това огледах двата изхода на уличката и около форда.

Последва мълчание, докато Райм размишляваше над това.

Сакс се почувства неловко. Беше ли пропуснала нещо?

— За какво си мислиш, Райм?

— Действала си по правилата, Сакс. Тези места е трябвало да огледаш. Но вникна ли добре в местопрестъплението?

— Втора глава от твоята книга.

— Хубаво. Поне някой я е чел. Вникна ли в обстановката?

Макар че при оглед времето винаги е от значение, Райм настояваше обстановката да се оцени в светлината на извършеното престъпление. В учебника му бе посочен пример от разследване на убийство в Гринич Вилидж. Първичното местопрестъпление бе мястото, където била удушена жертвата — апартаментът ѝ. Вторичното бе аварийният изход, през който се измъкнал престъпникът. Имаше и трето местопрестъпление, за което никой друг не би се сетил. Там Райм намери отпечатъци от убиеца — в един гей бар на три пресечки от къщата. На никого, освен на Райм, не би му хрумнало да търси там. Той обаче откри няколко гей порнокасети в апартамента на убития. Барманът в най-близкото гей заведение разпозна жертвата и си спомни, че е пил по чашка с друг мъж. Върху кибрит, взет от бара близо до мястото, където двамата седели, се откриха отпечатъци от убиеца.

— Мисли, Сакс. Той изготвя план — импровизиран, но сложен — как да отвлече вниманието на нашите хора от колите. Това означава, че е знаел къде стоят всички, какво правят и как може да си спечели достатъчно време, за да заложи устройството. Какво ни подсказва това?

Сакс заоглежда улицата.

— Наблюдавал е отнякъде.

— Точно така, Сакс. Добре. Къде би могъл да се скрие?

— От отсрещната страна на улицата има най-добра видимост. Но би могъл да се скрие в десетина сгради. Нямам представа в коя.

— Така е. Но това е Харлем, нали?

— Да…

— Разбираш ли какво искам да ти кажа?

— Не съвсем.

— Многодетни семейства, Сакс. Там има много деца, не ергени. Не можеш да се скриеш. Всеки подозрителен тип би привлякъл вниманието.

— Накъде биеш, Райм?

Доброто му настроение се беше възвърнало, но тя малко се дразнеше, че си играе на гатанки, вместо, да речем, да се поинтересува от състоянието на Пуласки или на Бел и Джинива.

— Не би се скрил в апартамент. Нито на някой покрив; хората на Роланд винаги гледат там. Наблюдавал е от друго място, Сакс. Къде мислиш, че е бил?

Тя отново огледа улицата…

— Има една изоставена постройка, оградена с талашит. Има стари плакати и е цялата изрисувана. Добро скривалище. Ще проверя.

Тя предпазливо се огледа, за да се увери, че престъпникът не е останал наблизо. Пресече улицата и заобиколи останките на опожарената сграда. Влезе през един прозорец и забеляза, че подът е прашен — идеално за снемане на отпечатъци от обувки. Скоро видя следите на Извършител 109. При все това сложи гумени ленти на обувките си — техника, измислена от Райм, за да не сбърка своите следи с тези на престъпника. Извади пистолета си и огледа помещението.

Тръгна по следите на престъпника, като от време на време спираше и се ослушваше. Чу шумолене, но достатъчно добре познаваше мизерните квартали на Ню Йорк, за да познае, че е от плъх.