Джефри Дивър - Дванайсетата карта

Тримата спряха на главния вход, докато детективът огледа улицата, покривите, колите и входовете на околните сгради.

С едната си ръка държеше пистолет, с другата — ключове. Канеха се да се евакуират бързо.

Чудесно.

Томсън Бойд бързо се оттегли. Трябваше да се отдалечи, преди да довтасат други ченгета. Вече чуваше сирени в далечината. Когато се измъкваше на съседната улица, чу бръмчене на мотор и свирене на гуми.

„Дишайте дълбоко“ — мислено се обърна към хората в колата. Пожела им го поради две причини. Първо, разбира се, защото искаше най-после да приключва с тази работа. Но имаше и друга причина: отравянето с циановодород може да бъде много мъчително. Да им пожелае бърза, безболезнена смърт — така би постъпил един нормален човек, човек, чиято душа се пробужда.

Грозде, вишна, мляко…

Дишайте дълбоко.

Амелия Сакс летеше с бясна скорост към испанския район на Харлем. Цялото ѝ тяло се тресеше от вибрациите. Вдигна деветдесет и превключи на трета.

Когато получиха сигнала, беше у Райм. Пуласки бил ранен, а престъпникът успял да зареди някакво устройство в колата на Бел. Тя изтича навън, качи се на червеното си „Камаро“ модел от 1969 година и потегли с бясна скорост към къщата на лелята.

Профучаваше на зелените светофари, а на червените намаляваше на петдесет — огледай се наляво, надясно, газ!

След десет минути зави по източна Сто двайсет и трета, навлезе в насрещното платно и на сантиметри се размина с един камион. Напред видя мигащите светлини на линейка и три патрулни коли от близкия участък. Както и десетина униформени и полицаи от специалния отряд, които претърсваха района.

„Отваряйте си очите — мислено се обърна към тях. — Може да е избягал, но може да е наблизо с онзи ужасен револвер. Пазете си гърба…“

Спря със свирене на гуми, изскочи от шевролета и огледа близките сгради. Изтича в прохода зад къщата и показа значката си на хората от „Бърза помощ“, които се грижеха за Пуласки. Той лежеше по гръб и дишаше — поне беше жив. Лицето му обаче бе силно окървавено и подуто. Сакс се надяваше да научи нещо от него, но той беше в безсъзнание.

Престъпникът явно бе изненадал младежа. Новобранецът се движил твърде близо до стената на сградата. Ударът му дошъл ненадейно. Винаги трябва да вървиш по средата на уличките и проходите, за да не могат да те изненадат.

„Вече ще знаеш…“

Дали щеше да оцелее, за да научи и този урок?

— Как е той?

Лекарят отговори, без да я поглежда:

— Не знам. Има късмет, че още е жив. — Обърна се към помощника си: — Хайде да го вдигаме.

След като отнесоха Пуласки, Сакс нареди всички да напуснат местопрестъплението, за да запази уликите, и облече белия си костюм за огледи.

Когато го закопчаваше, към нея се приближи един сержант.

— Ти ли си Сакс?

— Да. Някакви следи от престъпника?

— Не. Ти ли ще направиш огледа?

— Да.

— Искаш ли да видиш колата на детектив Бел?

— Разбира се.

Тя понечи да тръгне натам.

— Чакай.

Сержантът ѝ подаде малък противогаз.

— Толкова ли е сериозно?

Той сложи своя.

— Ела.

Тревогата в гласа му личеше въпреки дебелата гума.

Двама полицаи от сапьорния отряд на Шести участък бяха клекнали в колата на Роланд Бел, но не носеха противобомбени жилетки, а противохимически костюми.

Амелия Сакс, чието облекло не ѝ предоставяше толкова добра защита, спря на три метра от колата.

— Как е, Сакс? — изгърмя гласът на Райм и тя подскочи.

Намали звука. Носеше слушалките под противогаза.

— Още не мога да видя. Сега обезвреждат устройството. Цианкалий и сярна киселина.

— Вероятно от това са били следите от сяра по бюрото му.

Полицаите бавно извадиха бурканчето. Запечатаха различните му компоненти в отделни контейнери за опасни вещества.

Единият докладва:

— Полицай Сакс, устройството е обезвредено. Можете да огледате колата, но не сваляйте маската. Няма циановодород, но изпаренията от сярната киселина също са опасни.

— Добре. Благодаря.

Тя се приближи до колата.

Гласът на Райм отново изгърмя:

— Чакай малко… — След няколко секунди пак се обади. — Те са в безопасност, Сакс. В участъка.

— Добре.

„Те“ бяха онези, за които бе предназначено устройството в автомобила — Роланд Бел и Джинива Сетъл. Били на косъм от смъртта, но когато се канели да излязат от сградата, детективът си дал сметка, че има нещо подозрително. Барби Линч докладвала, че новобранецът стиска пистолета си, но Извършител 109 беше твърде предпазлив, за да остави оръжие в ръцете на полицай, дори да е в безсъзнание. Поне щеше да го изрита встрани, дори да не искаше да го вземе. Бел заключи, че по някакъв начин престъпникът е произвел гърмежа и е оставил пистолета, за да си помислят, че новобранецът е стрелял. Каква беше целта? Да привлече вниманието на полицаите, които пазеха сградата отпред.