Джефри Дивър - Дванайсетата карта

Полицаят се просна по очи. Томсън издърпа треперещия младеж, все още отчасти в съзнание, зад сградата, където от улицата не можеха да го видят.

Когато чу гърмежа, Роланд Бел изтича до прозореца и внимателно огледа навън. Разкопча якето си и извади радиостанцията.

Приятелката на леля Лили се ококори и изписка:

— Господи, какво става?

Самата леля се втренчи в големия пистолет на хълбока на детектива, но замълча.

— Бел — извика той по радиостанцията. — Какво става?

— Чу се зад сградата, шефе — задъхано отговори Луис Мартинес. — Пуласки беше там. Барби отиде да провери.

— Пуласки — изкрещя Бел по радиостанцията. — Отговори.

Тишина.

— Пуласки!

— Какво става, за бога? — уплашено попита леля Лили.

Бел вдигна пръст пред устата си. По радиостанцията нареди:

— Позиции. Докладвайте!

— Още съм пред главния вход — отвърна Мартинес. — От Барби няма информация.

— Отиди в средата на коридора на партера, дръж под око задния вход. На негово място щях да дойда оттам. Но следи и двата входа.

— Ясно.

Бел се върна при Джинива и двете старици. Подаде на момичето кутията с предмети, които още не бяха прегледали, и нареди:

— Тръгваме. Веднага.

— Ама…

— Веднага! Ще те изнеса насила, ако трябва, но така рискът и за двама ни е по-голям.

Барби Линч най-после докладва:

— Пуласки е ранен.

Подаде сигнал 10-13 — полицай се нуждае от медицинска помощ.

— Как е задният вход? — попита Бел.

— Вратата е затворена и заключена.

— Стой там и охранявай задния вход. Ще я изведа. — Обърна се към момичето: — Да тръгваме.

— Няма да ги оставя така — заяви Джинива и кимна към двете жени.

— Ще ми обясните ли какво става? — гневно попита лелята.

— Полицейска акция. Някой направи опит да нападне Джинива. Искам веднага да напуснете апартамента. Можете ли да останете за известно време у някой съсед?

— Ама…

— Не искам да спорим, дами. Има ли къде да се скриете? Отговорете бързо.

Те уплашено се спогледаха.

— Може би при Жан-Мари — отвърна лелята. — През няколко врати.

Бел отиде при входната врата и отвори. Коридорът беше празен.

— Добре, вървете. Бързо.

Двете жени излязоха и потропаха на една врата. Зашепнаха и една възрастна негърка им отвори. Стариците влязоха и след малко се чу тракане на резета и вериги. Детективът и момичето изтичаха по стълбите; Бел, с пистолет в ръка, спираше на всяка площадка и проверяваше дали е чисто.

Джинива носеше кутията и мълчеше. Стискаше зъби; отново я обхвана гняв.

Спряха във фоайето. Детективът ѝ даде знак да се скрие зад него.

— Луис?

— Чисто е, шефе, поне засега — отвърна полицаят от тъмното.

Спокойният глас на Барби се чу от радиостанцията:

— Пуласки е жив. Държеше пистолета си, той е стрелял. Този изстрел сме чули. Няма следи да е улучил нещо.

— Какво казва?

— В безсъзнание е.

Значи може би престъпникът е избягал, замисли се Бел.

А може би кроеше нещо. Дали не беше по-безопасно да изчакат подкрепления тук? Основният въпрос бе какво е намислил Извършител 109.

Бел взе решение.

— Луис, ще я изведа. Веднага. Трябва да ми помогнеш.

Томсън Бойд отново се криеше в изгорялата къща срещу сградата, където бяха Джинива Сетъл и ченгетата.

Засега всичко вървеше по плана.

След като зашемети полицая, той извади един патрон от пистолета му. Прикрепи го с ластик за една запалена цигара и остави самоделната бомбичка на земята. Сложи пистолета в ръката на зашеметения полицай. След това се измъкна от задната страна. Когато бомбичката гръмна и двамата полицаи се скриха от поглед, изтича до спряната пред сградата „Краун Виктория“. Имаше малък шперц, но не се наложи да го използва: беше отключена. От плика извади взривното устройство, което бе направил предишната нощ, и го сложи под седалката на шофьора, като свали капачката и внимателно затвори вратата.

Устройството бе съвсем просто: ниско и широко бурканче със сярна киселина, в която бе потопен малък стъклен свещник. Върху свещника беше закрепено топче от фолио с цианкалий на прах. При първия рязък завой на колата топчето щеше да падне в киселината и тя да разяде фолиото. От цианкалия щеше да се получи отровен газ, който да умъртви хората в колата, преди да успеят да отворят врата или прозорец.

Томсън наблюдаваше през пролуките между талашитените плоскости. Кестенявият детектив, който командваше охраната, излезе от сградата. След него се появиха цивилният полицай и момичето с голяма картонена кутия в ръце.