Джефри Дивър - Дванайсетата карта

Това обаче са щатски закони и Декларацията за правата не се отнася за тях. Затова конгресът решава, че гражданите имат нужда от защита срещу произвола и на щатската власт. Предлага се Четиринайсета поправка. Тя дава право на чернокожите — е, на чернокожите мъже — да гласуват и отменя дискриминационното третиране.

Така, за да се приеме една поправка на конституцията, тя трябва да се одобри от Конгреса във Вашингтон и от три четвърти от щатите. Конгресът приема Четиринай-сетата поправка през хиляда осемстотин шейсет и шеста и я изпраща за ратификация на щатите. След две години тя най-после е одобрена от необходимия брой местни парламенти. — Матърс поклати глава. — Веднага обаче плъзват слухове, че не е била предложена и ратифицирана коректно. За това противоречие говоря. Много хора още я смятат за невалидна.

Райм се намръщи:

— Наистина ли?

— О, да. Така твърдят — главно консерваторите, които са против намесата на централната власт във вътрешните работи на щатите.

— Кое е спорното?

— Има няколко аргумента. Например няколко щата оттеглили одобрението си веднага след като я ратифицирали. Някои твърдят, че не е била коректно представена и приета във Вашингтон. Също се говори за фалшифициране на гласуването, подкупи и дори заплахи.

— Заплахи ли? — намеси се Сакс и кимна към писмото. — За каквито говори Чарлз.

— Тогава политическият живот бил друг — обясни Матърс. — През онзи период Джей Пи Морган събрал частна войска и водел истинска война с конкурентите си Джей Гоулд и Джим Фриск. Полицията и властите не правели нищо. Имайте предвид и че вестта за Четиринайсетата поправка била посрещната твърде емоционално от обикновените хора. Страната била в огромна опасност. Половин милион загинали в безредици — повече отколкото във всички други войни. Без Четиринайсетата поправка конгресът щял да попадне под контрола на Юга и страната можело отново да бъде разделена. Имало опасност дори от втора гражданска война.

Матърс кимна към писмата:

— Вашият господин Сингълтън очевидно е бил сред хората, които са обикаляли щатите да агитират за приемане на поправката. Дали не е попаднал на доказателства за невалидността ѝ? Може би това е тайната, която го измъчвала.

— В такъв случай може би привържениците на поправката са скалъпили обвиненията, за да го отстранят — предположи Райм. — Така, дори да каже каквото знае, никой нямало да му повярва.

— Не обвинявам великите мъже от онова време, разбира се. Фредерик Дъглас, Стивънс и Съмнър. Но да, несъмнено много политици са искали поправката да мине и са били готови на всичко, за да бъде приета. — Професорът погледна Джинива. — Може би това е обяснението и за опасността, в която е попаднала младата госпожица.

— Защо? — не разбра Райм.

Историческите факти му бяха ясни, но какво значение имаше сега?

— Достатъчно е да отвориш вестника — обади се Том.

— Какво означава пък това — сопна се Райм.

— Означава, че ежедневно се сблъскваме със случаи, в които Четиринайсетата поправка се намесва в живота ни. Тя е едно от най-силните оръжия в борбата за човешки права. Езикът, на който е написана, е доста неясен. Например, какво означава „справедлив процес“? Или „подобаваща защита“? Или „привилегии и имунитет“? Неяснотите, разбира се, са умишлени, за да могат Конгресът и Върховният съд да измислят нови начини за защита на гражданите според нуждите на всяко поколение.

От тези няколко думи са създадени стотици законови актове за каквото се сетите, не само срещу расовата дискриминация. Те се използват за отмяна на несправедливи данъчни закони, за защита на бездомниците и работещите непълнолетни, за гарантиране на елементарна медицинска помощ на бедните. Стоят в основата на правата на хомосексуалистите и на хиляди дела за нарушаване на затворническите права годишно. Може би най-противоречивото ѝ приложение е за защита правото на аборт.

Без нея щатските власти могат да обявят лекарите, извършващи аборти, за убийци. А при психозата след единайсети септември само Четиринайсетата поправка пречи на щатите да затворят мюсюлманите в лагери. Ако се окаже невалидна заради нещо, което вашият Чарлз Сингълтън е знаел, това би означавало край на гражданските свободи, каквито ги познаваме — завърши професорът с абсолютно спокоен глас.

— Добре — намеси се Сакс, — да предположим, че той наистина е открил нещо такова и тя е невалидна. Поправката може да се прегласува и прератифицира, нали?