Джефри Дивър - Дванайсетата карта

Този път професорът не скри насмешката си:

— Абсурд. Сред историците се шири мнението, че поправката е била прокарана в единствения благоприятен за това момент. Не, ако Върховният съд я обяви за невалидна, някои от законите могат да бъдат потвърдени, но основното оръжие в борбата за граждански права ще се загуби завинаги.

— Ако това е мотивът, кой би могъл да стои зад нападението срещу Джинива? — почуди се Райм. — Кого да търсим?

Матърс поклати глава:

— О, списъкът е безкраен. Хиляди хора са заинтересовани Четиринайсетата поправка да остане в сила. Либерали и радикали, представители на малцинствата — расови и сексуални, застъпници за социални програми, за медицинско обслужване за бедните, защитници на правото на аборт, правата на гейовете, затворниците, работниците… Ние свързваме екстремизма с десния религиозен фанатизъм — майки, заставящи децата си да лягат на улицата пред клиниките за аборти, или терористи, които взривяват сгради. Повечето терористични актове в Европа се извършват от леви радикали. — Професорът поклати глава. — Нямам ни най-малка представа кой може да стои зад това нападение.

— Трябва да стесним по някакъв начин границите на търсенето — измърмори Сакс.

Райм кимна замислено. Основната им цел в това разследване беше да хванат Извършител 109 с надеждата да издаде кой го е наел или да намерят доказателства, водещи към поръчители. Райм обаче чувстваше, че и тази следа е важна. Ако не намереха отговори в настоящето, трябваше да потърсят в миналото.

— Който и да е престъпникът, той явно знае повече от нас за случилото се през 1968 година. Тези факти — какво е знаел Чарлз, каква е била тайната му, каква е кражбата — сигурно ще ни наведат на следа. Искам повече информация за Ню Йорк по онова време, за Галоус Хайтс и „Потърс Фийлд“, всичко, което можете да откриете. — Спомни си още нещо и се намръщи; обърна се към Купър. — При първата справка за Галоус Хайтс намери някаква статия за една сграда недалеч оттук; фондацията „Санфорд“.

— Да.

— Пазиш ли я?

Мел Купър запазваше всички файлове. Статията от „Таймс“ се показа на екрана.

Райм я прочете и научи, че фондацията „Санфорд“ имала богат архив с материали за историята на Горен Уестсайд.

— Обади се на директора Ашбъри — нареди криминалистът.

— Кажи му, че трябва да прегледаме библиотеката му.

— Дадено.

Купър вдигна телефона.

— Някой трябва да отиде — добави Райм и вдигна вежди към Сакс.

— „Някой“ ли?… Май вече ме определи, без да теглим клечки.

Кой друг да отиде? Пуласки беше в болница. Екипът на Бел пазеше Джинива. Купър работеше в лабораторията. Селито беше с твърде висок чин, за да върши черната работа.

— Няма незначителни огледи — пошегува се Райм, — само некадърни криминалисти.

— Много смешно — намуси се тя; взе якето и чантичката си.

— Нещо важно — спря я Райм, този път сериозно.

Тя вдигна вежди.

— Вече напада и нас.

Имаше предвид полицията.

— Помнѝ оранжевата боя. Пази се от строителни работници… Е, не е зле да внимаваш с всеки.

— Ясно.

Сакс взе адреса на библиотеката и излезе.

Професор Матърс още веднъж прегледа писмата и другите документи и ги върна на Купър. Обърна се към Джинива:

— Когато бях на твоите години в училище не сме учили афро-американска история. Каква е програмата? Два срока ли го учите?

Тя се намръщи:

— Афро-американска история ли? Не учим такова нещо.

— Защо тогава се интересуваш от тези документи?

— Пиша есе по литература.

— Аха. Значи ще учиш афро-американска история следващата година.

Тя се подвоуми.

— Всъщност изобщо няма да уча такова нещо.

— Така ли?

Джинива явно усети някакво неодобрение.

— Със заверка е. Трябва само да присъстваш. Нямам нужда от такава оценка в дипломата.

— Няма да ти навреди.

— Какъв е смисълът? Все ни опяват едни и същи неща… „Амистад“, робовладелци, Джон Браун, законите на Джим Крау, делото „Браун срещу Комисията по образование“, Мартин Лутър Кинг, Малкълм Екс…

Тя замълча.

— Безсмислено връщане към миналото, а? — разсеяно попита професорът.

Джинива се замисли, след това кимна:

— Май така го виждам. Тъй де, вече сме в двайсет и първи век. Трябва да гледаме напред. Това са стари битки.

Професорът се усмихна и се обърна към Райм:

— Е, късмет. Ако пак имате нужда от помощ, обадете ми се.

— Непременно.

Хилавият преподавател си тръгна. На вратата спря и се обърна.

— А, Джинива.