Джефри Дивър - Дванайсетата карта

Джакс побесня и изпадна в депресия. Искаше да отмъсти на някого и да направи така, че това вече да не се случва, нито на приятелката му, нито на друг. После осъзна, че всъщност са имали късмет. Лекарят му обясни, че понеса спасили живота на приятелката му, което нямало да стане, ако всички планирани съкращения били прокарани.

Джакс побесня. Как можеше проклетото правителство да причинява това на хората? Какъв бе смисълът от това кметство и градската управа? Как можеха да оставят едно неродено бебенце да умре?

Нито лекарят, нито полицаите, които го изведоха от болницата с белезници, можеха да му отговорят.

Сега гневът и споменът му вдъхнаха увереност.

Навъсен, Джакс се приближи до разпалено спорещите тийнейджъри. Кимна на едно момче, което явно бе водачът им — с широки шорти, високи маратонки и спортно трико. Имаше „килната“ прическа — по-къса от едната страна, кръгло оформена от другата.

— К’во има, чичка?

Другите се разкискаха.

„Чичка.“

Навремето в Харлем — и вероятно навсякъде — възрастните се ползваха с уважение. Сега им се присмиваха. Някой стар гангстер би извадил пистолета и би накарал малкия нахалник да потанцува, но Джакс беше врял и кипял по улиците и в затвора и знаеше, че сега не става така. Той се засмя и прошепна:

— Кинти?

— Искаш ли?

— Искам да ти дам. Ако те интересува, задник.

Джакс потупа джоба си, издут от дебела пачка.

— Не продавам нищо.

— Не искам да купувам онова, което си мислиш. Ела. Да се разходим.

Момчето кимна и двамата се отдалечиха от игрището. Джакс усети, че хлапакът го оглежда, забеляза накуцването му. Да, беше от стара рана, но не се знаеше как я е получил. Момчето се вгледа в хладните очи на бившия затворник, след това в татуировките му. Сигурно вече си числеше: „Тоя чичка може да е стар гангстер, а ти го избъзика и си заслужи боя.“ Старите гангстери имат автомати и командват десетки главорези. Старите гангстери наемат малолетни да очистват свидетели и наркодилъри от конкуренцията, защото така съдът не може да те тикне в системата, както ако си навършил осемнайсет.

Старият гангстер може хубаво да те натупа, задето си го нарекъл „чичка“.

Хлапето започна да нервничи:

— Ей, ей, мой човек, к’ва е тая работа? Къде отиваме?

— Няма да ходим никъде. Просто не искам целият свят да ни слуша.

Джакс спря зад едни храсти. Хлапето се огледа уплашено. Джакс се засмя:

— Няма да те прецакам, момко. Споко.

Момчето също се засмя. Нервно.

— Спокоен съм, бе, човек.

— Искам да намеря къде живее една мацка. Учи в „Лангстън Хюс“. Ти там ли ходиш?

— Да, повечето сме оттам. — Момчето кимна към приятелите си.

— Търся мацето, дето тая сутрин го даваха по новините.

— Нея ли? Да не е станала свидетел на убийство, а? Зубърката?

— Не знам. Много ли зубри?

— Да. Сече ѝ пипето.

— Къде живее?

Хлапакът замълча. Колебаеше се. Дали да рискува да попита какво иска непознатият? Реши да не любопитства много.

— Говорехме за няк’ви кинти.

Джакс му пъхна няколко банкноти.

— Аз не познавам кучката, човече. Но мога да те свържа с един пич, дето я познава. Казва се Кевин. Да му се обадя ли?

— Да.

Момчето извади миниатюрен мобилен телефон от шортите си.

— Ало, куче, Уили е… На игрището съм… Да. Слушай, тук има един пич, който дава кинти, търси твойта кучка Джинива Сетъл, хилавата кучка… Споко, бе, човече. Беше майтап… Добре. Слушай сега, този пич…

Джакс грабна телефона от ръката на Уили и заговори.

— Двеста кинта, ако ми дадеш адреса ѝ.

Колебание.

— В брой ли? — попита Кевин.

— Не — сопна се Джакс. — Банков превод. В брой, разбира се.

— Ще дойда на игрището. У теб ли са кинтите?

— Да, и са при пистолета ми, ако се интересуваш. Не ти говоря за пистолет с капси, момко.

— Нямаш грижи, пич. Само питах. Не връзвам тенекии.

— Ще ме намериш при моите хора — каза Джакс и се ухили на нервния Уили.

Затвори и хвърли телефона на момчето. Върна се при игрището, облегна се на оградата и пак загледа играта.

Кевин дойде след десетина минути — за разлика от Уили беше истински гъзар, висок, хубав, як. Приличаше на филмова звезда. За да се изфука пред стареца, да покаже как не му дреме за кинтите — и разбира се, да впечатли няколко парчета — Кевин се направи на адски тежък. Спря при неколцина познати, удариха юмруци, прегърна един-двама. Поздравѝ някои със „здрасти, мой човек“, даде знак да му паснат топката и вкара няколко впечатляващи коша.