Джефри Дивър - Дванайсетата карта

— След като отложиха заседанието, излязох и купих това. Цяла сутрин съм го чел.

Томсън извади от плика няколко кутии с боя, гъбички, мече и четки. След това измъкна една книга, между чиито страници бяха пъхнати много жълти листчета за отбелязване. „Домашно обзавеждане. Том 3: Как да украсим детската стая.“

— Томи! — възкликна Брит. — За нашите стаи?

— Да. На нас с майка ви не ни трябват рисунки на слона Дъмбо по стените.

— Искаш да нарисуваш Дъмбо? — Люси се намръщи. — Аз не искам Дъмбо.

Брит също не го искаше.

— Ще нарисувам, каквото пожелаете.

— Дай да погледна! — изписка Люси.

— Не, първо на мен!

— Заедно ще я разгледаме — заяви Томсън. — Нека само да си сваля палтото и да прибера куфарчето.

Отиде в кабинета си в предната част на къщата.

Джейн се върна в кухнята. Да, помисли си, приятелят ѝ наистина имаше смешна прическа и беше малко невзрачен, постоянно пътуваше, имаше лека параноя и не преживяваше с нея радостите и тревогите ѝ, пък и не беше кой знае колко добър в леглото, но положението можеше да е доста по-лошо.

След като се измъкна от ченгетата при училището, Джакс взе такси и срещу допълнително заплащане накара шофьора да кара колкото се може по-бързо. След пет минути му нареди да обърне и слезе пак в района на гимназията.

Голям късмет извади, че се измъкна. Полицията явно не допускаше никого до момичето. Това леко го разтревожи; имаше чувството, че го очакваха. Дали онзи негодник Ралф го беше издал?

Трябваше повече да внимава. Затова реши да събере още информация.

Знаеше къде да я намери.

Мъжете винаги имаха места, където се събират, независимо дали са млади или стари, черни, латиноамериканци или бели, жители на Източен Ню Йорк, Бей Ридж или Астория. В Харлем те се срещаха в църкви, барове, рап- и джазклубове, кафенета, по пейките в градинките. През лятото висят по стълбищата, през зимата — около варели със запалени боклуци. Също в бръснарниците — като в онзи филм отпреди няколко години. (Истинското име на Джакс беше Алонсо. Идваше от един бивш роб от Джорджия, Алонсо Хендерсън, който станал милионер с верига бръснарници. Бащата на Джакс се беше надявал нещичко от таланта на този човек да влезе в момчето, но напразно.)

Най-популярното място за събиране в Харлем обаче бяха баскетболните игрища.

Някои ходят там да играят баскетбол, разбира се, но също да си бъбрят, да бистрят политиката, да си говорят за жени, да спорят за мачове, да се дразнят, да се хвалят и да си разправят небивалици за различни герои от негърския епос, като престъпника Стаколи или някакъв корабокрушенец от „Титаник“, който успял да се спаси с плуване.

Джакс отиде на най-близката баскетболна площадка до „Лангстън Хюс“. Въпреки студа беше пълно с хора. Той съблече якето си, което полицията вероятно бе забелязала, и го преметна на ръката си. Облегна се на оградата и запали цигара като по-едър двойник на фараона Ралф. Свали кърпата и разроши косата си с пръсти.

Добре, че го направи, защото скоро покрай игрището бавно мина полицейска кола. Джакс не помръдна от мястото си. Нищо не привлича толкова вниманието на ченгетата както бързата походка (бяха го спирали десетки пъти за нарушението БХЧ — бързо ходещ чернокож). На асфалтовата площадка пред него няколко момчета сякаш танцуваха с топката пред погледите на дузина техни връстници. Джакс загледа сивкаво-кафеникавото кълбо, преплитащите се ръце на играчите, сблъскващите се тела, полета на топката към коша.

Полицаите се отдалечиха; той се отдели от оградата и се приближи до момчетата в края на игрището. Огледа ги. Не бяха бандити. Обикновени момчета — някои с татуировки, други без, някои окичени с вериги, други само с по едно кръстче, някои намусени, други добронамерени. Говореха си за момичета, фукаха се пред по-малките. Бъбреха си и се наслаждаваха на играта.

Докато ги гледаше, го обхвана носталгия. Навремето си мечтаеше да има много деца, но както и много други мечти, тази също не се беше сбъднала. Едното му дете бе отнето от социалната служба; друго беше загубил в клиниката на Сто двайсет и пета улица. Един януарски ден, за радост на Джакс, приятелката му съобщи, че е бременна. През март получи болки и отиде в безплатната болница — нямаше друга възможност. С часове чакаха в мръсната, претъпкана чакалня, а когато най-после редът им дойде, приятелката му бе пометнала.

Джакс сграбчи лекаря и едва не го преби.

— Не съм виновен — оправда се дребният индиец. — Орязаха ни бюджета. От общината.