Джефри Дивър - Дванайсетата карта

Юда…

Джинива изсъска:

— Омайваш момичета да ти подсказват… Какви оценки щеше да имаш, ако ги нямаше тях?

— Не съм тъпунгер, момиче — гневно прошепна той. — Просто не искам да си пълня мозъка с тия глупости. Моето бъдеще е баскетболът. За всички е по-добре да тренирам, отколкото да зубкам.

— За всички. — Тя се изсмя. — Ето значи откъде идват отличните ти оценки. Откраднал си ги. Все едно да измъкнеш нечий портфейл на улицата.

— Слушай, момиче, предупреждавам те, дръж си устата — заплашително изсъска той.

— Няма да ти подсказвам — твърдо заяви тя.

Той се усмихна и примигна подканващо.

— Ще ти се реванширам. Можеш да идваш у нас, когато поискаш. Ще те спукам от секс. Дори ще те обслужа с език. Умея разни неща.

— Върви по дяволите! — изкрещя тя и всички в стаята се обърнаха.

— Слушай, кучко — изсъска той и я стисна за ръката; заболя я. — Хилава си като десетгодишно хлапе, а се фръцкаш като блондинка от Лонг Айлънд. Мислиш се за голяма работа, фльорца като теб няма голям избор с мъжете, чат ли си? Къде ще намериш парче като мен?

— Отвращаваш ме.

— Добре, момиче, хубаво. Значи си фригидна, няма ядове. Ще ти платя. Колко искаш? Стига ми и четворка. Така стипендията ми е в кърпа вързана. Кажи колко искаш? Трябва да взема тоя тест.

— Тогава седни да учиш — сопна се тя и хвърли компютърчето по него.

Той го хвана с една ръка, а с другата я придърпа към себе си.

— Кевин — чу се строг мъжки глас.

— Мамка му! — прошепна момчето, затвори очи за момент и пусна ръката ѝ.

Господин Ейбрамс, учителят по математика, се приближи и взе компютърчето.

— Какво е това?

— Искаше да му подсказвам с това — отвърна Джинива.

— Кучката лъже. Неин е и тя…

— Ела с мен — обърна се учителят към Кевин. — Отиваме при директора.

Момчето хладно изгледа Джинива. Тя не му остана длъжна.

— Добре ли си, Джинива? — попита учителят.

Тя разтърка ръката си, където я беше стиснал Кевин. Сведе глава и кимна.

— Бих искала само да отида до тоалетната.

— Добре. — Учителят се обърна към класа, който изведнъж бе притихнал. — Имате десет минути за учене преди теста.

След това изведе Кевин през задната врата на стаята. Изведнъж настана глъчка. Джинива изчака няколко секунди и също излезе.

В коридора детектив Бел стоеше със скръстени ръце пред главната врата. Не я забеляза. Тя се сля с тълпата ученици, отправили се към класните стаи.

Джинива Сетъл не отиде в тоалетната. Отдалечи се по коридора и излезе в пустия училищен двор. Нямаше да допусне някой да я види, че плаче.

Ето я! На по-малко от сто метра от него.

Когато видя момичето в празния двор, сърцето на Джакс се разтуптя силно. На снимката изглеждаше по-малка, но нямаше съмнение, че е тя.

Кралят на графитите стоеше в един тъмен проход между къщите на отсрещната страна на улицата. От един час се криеше тук и чакаше поне да зърне Джинива, но сега му се представяше на тепсия. Сам-самичка. Джакс се огледа. Отдясно, пред училището имаше полицейска кола без отличителни знаци. Вътре седеше едно ченге, но беше далеч от момичето и не гледаше към двора. Дори да се обърнеше, не би могъл да я види. Работата изглеждаше по-лесна, отколкото беше очаквал.

„Хайде, действай!“ — рече си Джакс.

Той извади черна кърпа и я върза около главата си, за да прибере косата си. Промъкна се напред, до един очукан камион и пак огледа игрището (много приличаше на двора в затвора, само дето нямаше бодлива тел и вишки с надзиратели). Джакс реши да пресече улицата и да се скрие зад друг спрял наблизо камион с работещ двигател. Така можеше да се приближи на десетина метра до Джинива, без тя или ченгето да го забележат. Това му беше достатъчно.

Ако момичето продължеше да стои с наведена глава, можеше да се промъкне незабелязано и в двора. Тя сигурно бе нервна след случилото се и щеше да запищи, ако го види. Да побегне.

„Затова — бавно, внимателно. Но не се мотай. Друг път може да нямаш такъв шанс.“

Джакс тръгна към момичето. Гледаше да не влачи болния си крак и да не стъпва по сухите листа.

Така ли става винаги?

Всички момчета ли се стремят да те използват?

В случая Кевин искаше да използва ума ѝ. Дали щеше да ѝ стане толкова гадно, ако беше закръглена като Лакиша и той искаше да опипва задника или гърдите ѝ?

Не, гневно си помисли тя. Това беше друго. Това бе нормално. Училищните психолози говореха много за изнасилвания, как да откажеш и какво да направиш, ако момчето стане твърде настъпателно. Как да постъпиш после, ако се случи.