Джефри Дивър - Дванайсетата карта

Точно тези общи цели сближаваха двете момичета. И както в много случаи, приятелството им изглеждаше необяснимо. Веднъж Киш го изрази красноречиво, като махна с отрупаната си с гривни ръка с ярко лакирани, осеяни с бели точки нокти, и обяви:

— К’во ти пука, момиче. Нали ни е гот?

О, да, права беше.

Джинива и детективът стигнаха до кабинета по математика. Бел застана отвън, до вратата.

— Ще стоя тук. Когато тестът свърши, изчакай вътре. Ще наредя да докарат колата пред училището.

Момичето кимна и понечи да влезе, но се спря и отново го погледна:

— Искам да ви кажа нещо, детективе.

— Какво?

— Знам, че понякога с мен не може да се излезе на глава. Хората казват, че съм голям инат. Но все пак ви благодаря за всичко, което правите.

— Такава ми е работата. Освен това повечето хора, които охранявам, са пълни боклуци. Радвам се, че защитавам свестен човек. Хайде, върви разбий и тези двайсет и четири въпроса.

Тя примигна изненадано:

— Ама вие сте ме слушали?

— Ами да. Слушах и в същото време оглеждах терена. Макар че, признавам, две занимания едновременно е на границата на възможностите ми. Не очаквай да върша повече неща. Хайде, ще чакам тук.

— Наистина смятам да ви върна парите за обяда.

— Нали казах, че ще го покрием от бюджета.

— Да, ама не взехте касовата бележка.

— Виж ти. Много си наблюдателна.

Кевин стоеше в дъното на класната стая и говореше с неколцина от приятелите си. Когато Джинива влезе, той я погледна, усмихна се широко и се приближи. Почти всички момичета — красавици или дебелани, го проследиха с поглед. Когато видяха накъде отива, на лицата им се изписаха изненада и шок.

„Е — помисли си победоносно тя, — свиквайте с мисълта.“

— Ей, здрасти — каза той, щом се приближи.

Тя надуши миризма на афтършейв. Зачуди се каква марка е.

— Здравей — отвърна с треперещ глас; покашля се и повтори по-ясно: — Здравей.

Така, показа се пред класа — незабравим момент — но сега трябваше да обясни на Кевин, че не бива да стои твърде близо до нея. Беше опасно. Да, трябваше да му обясни. Без задяване, без шеги. Съвсем сериозно. Да му каже какво чувства; колко се тревожи за него.

Но преди да проговори, той махна към дъното на стаята:

— Ела. Имам нещо за теб.

„За мен ли?“ — удиви се тя. Пое си дълбоко въздух и отиде с него.

— Дръж. Подарък.

Кевин пъхна нещо в ръката ѝ. Черна пластмаса. Какво беше? Мобилен телефон? Пейджър? Тези неща бяха забранени в училище. Сърцето на Джинива се разтуптя от вълнение. Нима ѝ е донесъл телефон, за да му се обади, ако е в опасност? Или за да може винаги да се свързва с нея?

— Много яко!

Тя разгледа подаръка. Не беше телефон или пейджър, а едно от онези джобни компютърчета. Електронен бележник.

— Суперски игри, Интернет. Безжичен. Страшна джаджа.

— Благодаря. Само че… сигурно е много скъп, Кевин. Не знам…

— О, споко, момиче. Ще си го заслужиш.

Тя го погледна с недоумение:

— Как така?

— Слушай добре. Много е просто. С моите хора го пробвахме. Вече съм го свързал с моя. — Той потупа джоба на ризата си. — Ето к’во ще направиш. Сложи го между краката си. Ако си с пола, е още по-добре. Учителите не зяпат там, защото можеш да ги съдиш. Така, за първия въпрос от теста натискаш т’ва копче. Скиваш ли? После интервал и пишеш отговора. Чат ли си?

— Отговора?

— Слушай по-нататък, важно е. Натискаш т’ва копче и ми го пращаш. Ей т’ва малкото копченце с антената няма да го пипаш. За втория въпрос натискаш „две“ и пак пишеш отговора.

— Не разбирам.

Той се засмя, чудеше се защо не вдява.

— А ти к’во си мислеше? Това е сделка, сладурано. Аз ще ти пазя задника на улицата, а ти ще ми помагаш в клас.

Истината ѝ дойде като плесница. Джинива гневно се втренчи в момчето.

— Искаш да ти подсказвам?

— Не говори толкова високо — намръщи се той и се огледа.

— Не може да бъде. Сигурно се шегуваш.

— Да се шегувам? Не, момиче. Ти ще ми помогнеш.

И дума не можеше да става. Беше толкова ядосана, че ѝ прилоша. Задъхваше се.

— Няма да стане.

Подаде му компютърчето, но той не го взе.

— К’ъв ти е проблемът? Много момичета ми помагат.

— Алиша — гневно прошепна Джинива.

Да, Алиша Гудуин, която допреди няколко месеца учеше с тях. Беше много добра по математика. Напусна училище, защото родителите ѝ се преместиха в Джърси. Двамата с Кевин движеха заедно. Ето каква била работата. Кевин вече нямаше от кого да преписва и бе избрал Джинива — по-добра ученичка от предшественичката си, но далеч не толкова хубава. Дотам ли беше изпаднала? Тя закипя от гняв и обида. Това бе по-лошо дори от случилото се тази сутрин в библиотеката. Маскираният нападател поне не се представяше за неин приятел.