Джефри Дивър - Дванайсетата карта

— Не знам… Не знам какво да кажа.

Лон Селито гледаше жално капитана от главното управление, който дойде веднага щом началството научи за инцидента. Селито седеше на ръба на тротоара; косата му бе разрошена, коремът му висеше над колана, а над копчетата му се показваше розова кожа. Изтърканите му подметки бяха обърнати настрани. Целият изглеждаше намачкан.

— Как стана? — попита едрият, пооплешивял чернокож. Беше иззел револвера на Селито, бе извадил патроните и го държеше с отворен барабан според правилата на управлението при подобни случаи.

Селито погледна високия офицер и измънка:

— Гръмна, без да искам.

Капитанът погледна Амелия Сакс и попита:

— Добре ли сте?

Тя сви рамене:

— Нищо ми няма. Куршумът прелетя далече.

Капитанът се досети, че нарочно се стреми да омаловажи инцидента. От опита ѝ да го оправдае дебелият детектив се почувства още по-гузно.

— Все пак сте били на линията на стрелбата — настоя капитанът.

— Не беше особено…

— Бяхте ли на линията на стрелбата?

— Да, сър — отвърна Сакс.

Трийсет и осемкалибровият куршум бе прелетял на около метър от рамото ѝ. Селито го знаеше. Тя също.

… прелетя далече.

Капитанът погледна склада и попита:

— Това попречи ли по някакъв начин на преследването?

— Не — отвърна Бо Хауман.

— Сигурен ли сте, че с нищо не е попречило?

Командирът на специалния отряд кимна:

— Престъпникът се е качил на покрива и е избягал на север или на юг… по-вероятно на юг. Изстрелът… — кимна към револвера на Селито — … беше произведен, след като поставихме постове пред околните сгради.

Селито не можеше да повярва, че това наистина се случва.

Туп, туп, туп…

— Защо извадихте оръжието? — попита капитанът.

— Не очаквах, че някой ще излезе от вратата на мазето.

— Чухте ли доклада, че сградата е чиста?

Миг колебание.

— Пропуснал съм го.

Последния път, когато излъга началството, Лон Селито искаше да предпази новобранец, който не беше спазил процедурата при спасяване на една жертва на отвличане. Тогава успя. Беше благородна лъжа. Сега лъжеше, за да спаси собствения си задник, и от това го болеше повече, отколкото ако го бяха ранили.

Капитанът се огледа. Наоколо се мотаеха неколцина полицаи. Никой не поглеждаше Селито. Неловко им беше заради него. Накрая офицерът каза:

— Няма ранени, няма сериозни материални щети. Ще докладвам за случая, но не вярвам да назначат разследване. Няма да дам такава препоръка.

Селито изпита облекчение. Едно разследване би сринало репутацията му. Дори да те оправдаят, името ти остава опетнено за дълго време. Дори завинаги.

— Искате ли да си вземете отпуск? — попита капитанът.

— Не, сър — отказа категорично Селито.

Най-лошото за един полицай след такъв инцидент е да бездейства. Щеше да потъне в мрачни мисли, да се натъпче с долнопробна храна, да скапе настроението на всички наоколо. И страхът щеше да се усили. Все още със срам си спомняше как бе подскочил като ученичка тази сутрин, когато се стресна от ауспуха на камиона.

— Не знам — измърмори капитанът, който имаше право принудително да го пусне в отпуск.

Искаше му се да чуе мнението на Сакс, но не беше уместно да я пита. Тя беше отскоро, при това — младши детектив. Все пак направи пауза, за да ѝ даде възможност да се намеси. Да каже например: „Да, Лон, добра идея“ или „Е, хайде, ще се справим и без теб“.

Тя обаче мълчеше и това бе глас в полза на Селито.

— Научих, че един свидетел е бил убит пред очите ви тази сутрин — отбеляза капитанът. — Инцидентът има ли нещо общо с това?

„Да, по дяволите…“

— Не мога да кажа.

Офицерът пак се замисли. Но каквото и да се говори за началниците, те много добре разбират какво става на улицата и как действат тези събития на редовите полицаи.

— Добре, оставате в екипа. Но искам да отидете при психолог.

Селито се изчерви, но отговори:

— Слушам, сър. Веднага ще си запиша час.

— Добре. Уведомете ме как е минало.

— Да, сър. Благодаря.

Капитанът му върна оръжието и с Бо Хауман се отдалечиха. Селито и Сакс тръгнаха към микробуса на отдела по криминалистика, който току-що бе пристигнал.

— Амелия…

— Да не говорим за това. Станалото — станало. Точка по въпроса. Случват се такива неща.

Според статистиката вероятността да бъдеш прострелян от колега полицай е много по-голяма, отколкото от престъпник.

Дебелият детектив поклати глава:

— Аз просто…