Джефри Дивър - Дванайсетата карта

Не знаеше какво да каже. Двамата замълчаха. Накрая Сакс каза:

— Слушай, Лон. Това ще се разчуе. Знаеш как е. Но никой цивилен няма да научи. Поне не от мен.

Понеже не контактуваше с полицейските среди, Линкълн Райм можеше да научи само от някого от тях.

— Не съм мислил да те моля такова нещо.

— Знам. Просто ти казвам.

Тя започна да разтоварва екипировката си.

— Благодаря — измърмори той.

Забеляза, че отново търка бузата си, където го бе опръскала кръвта на библиотекаря.

Туп, туп, туп…

— Слаба работа, Райм.

— Действай — чу се гласът му от слушалките.

Сакс бе облякла белия костюм и оглеждаше апартаментчето — от оскъдното обзавеждане личеше, че е само временно скривалище. Повечето професионални убийци имаха такива тайни квартири. Държат там оръжията си и ги използват като бази за удари в околността или за скривалища.

— Какво има вътре?

— Легло. Бюро и стол. Лампа. Телевизор, свързан със скритата камера в коридора. Системата е „Видеотект“, но е махнал лепенките със серийния номер, затова няма как да разберем кога и откъде го е купил. Намерих жици и релета, свързани с вратата. Следите от обувки са същите. Проверих всичко за пръстови отпечатъци, но няма нищо. През цялото време в скривалището е носил ръкавици. Какво ни показва това?

— Освен, че е дяволски хитър, това ли имаш предвид? — заразмишлява на глас Райм. — Може би не е вземал достатъчно предпазни мерки и е очаквал, че скривалището му ще бъде разкрито. Умирам да открием отпечатъци. Със сигурност е картотекиран. Може би не на едно място.

— Открих останалите карти от колодата, но няма етикет на магазина. Единствената карта, която липсва, е дванайсетата, онази от библиотеката. Добре, продължавам да търся.

Тя работеше изключително внимателно — въпреки че апартаментът бе съвсем малък и за да го огледаш, бе достатъчно да застанеш по средата и да се завъртиш. Когато минаваше покрай леглото, забеляза нещо бяло, което се подаваше изпод възглавницата. Беше сгънат лист. Тя го взе и го разгъна.

— Тук има нещо, Райм. Карта на улицата, където се намира Афро-американският музей. Има много подробности за уличките и входовете на всички сгради, товарни рампи, паркинги, противопожарни кранове, шахти, улични телефони. Този човек е перфекционист.

Не са много убийците, които ще си дадат такъв труд.

— Има някакви петна. И трохи. Кафяви. — Сакс помиря, са листа. — Чесън.

Прибра картата в найлоново пликче и продължи търсенето.

— Открих още влакна, като онези — от памучно въже, предполагам. Малко прах и пръст. Толкова.

— Искам да видя мястото — чу се шепот от слушалките.

— Какво има, Райм?

— Опитвам се да си представя мястото… Какво имана повърхността на бюрото?

— Няма нищо. Нали ти казах…

— Нямам предвид предмети. Искам да знам има ли петна от мастило, надписи, нещо надраскано. Следи от чаши. — Добави жлъчно: — След като престъпникът не е оставил личната си карта, трябва да потърсим други следи.

Да, от доброто му настроение вече нямаше и следа.

Сакс погледна бюрото.

— Има петна, да. И е надраскано.

— Дървено ли е?

— Да.

— Вземи проби. Изчегъртай малко.

Сакс взе скалпел от комплекта с инструменти. Беше стерилизиран и запечатан в хартиен калъф, като за хирургическа операция. Тя внимателно изчегърта няколко стърготини от бюрото и ги прибра в пликче.

Отново огледа повърхността и забеляза няколко лъскави петънца близо до ръба.

— Райм, има няколко капки. Прозрачна течност.

— Преди да вземеш проби, анализирай ги с „Мираж“ и „Ексспрей 2“. Този тип много обича смъртоносните играчки.

„Мираж“ бе метод за бързо откриване на стандартни експлозиви. „Ексспрей 2“ откриваше взривни вещества от група В, сред които бе и силно избухливият течен нитроглицерин.

Сакс анализира малка проба. Ако течността беше експлозив, щеше да се оцвети в розово. Цветът ѝ не се промени. Сакс я провери и със „Спрей 3“, за да се увери, че няма нитрати — основен компонент на много експлозиви, не само на нитроглицерина.

— Резултатът е отрицателен, Райм.

Тя събра втората капка в херметична стъклена епруветка.

— Мисля, че това е всичко, Райм.

— Добре, идвай. Трябва бързо да открием следа. Щом успя да се измъкне от спецотряда, със същата лекота може да се добере и до Джинива.

Тя го закова.

Направо го разби.

Двайсет и четири въпроса с по няколко възможни отговора — всичките реши правилно, сигурна беше. И написа седем страници есе, въпреки че четири бяха достатъчно.