Джефри Дивър - Дванайсетата карта

— Команден пост до всички екипи. Чувате ли?

Чуха се няколко утвърдителни отговора.

Сакс се представи и предаде:

— Не използвайте сирени и не навлизайте с колите по „Елизабет“. Улицата се вижда от прозореца му.

— Разбрано, пет осем осем пет. Дай адреса. Ще поискам разрешение за обиск.

Сакс продиктува адреса.

— Край.

След по-малко от петнайсет минути всички екипи бяха на мястото и по околните сгради бяха поставени наблюдатели с бинокли с инфрачервени и ултразвукови сензори. Командирът на отряда за наблюдение докладва:

— Сградата е четириетажна. Магазинчето е на партера. Виждаме втория и четвъртия етаж. Има хора — все азиатци. Възрастна двойка на втория, жена с четири или пет деца на четвъртия.

— Ами на третия? — попита Хауман.

— Завесите са спуснати, но инфрачервените детектори показват наличие на топлина. Може да е телевизор или радиатор, но по-вероятно да е човек. Долавяме някакъв звук. Музика. И скърцане, вероятно от дъските на пода.

Сакс погледна таблото на домофоните. До звънеца за третия етаж не беше изписано име.

Един полицай се приближи и подаде на Хауман лист хартия. Беше съдебно разрешение за обиск, изпратено по факса в микробуса на специалния отряд. Хауман го прегледа, за да се увери, че адресът е правилно записан — най-малка грешка би могла да провали усилията им. Документът беше изряден.

— Два екипа за влизане — нареди Хауман, — четиричленни, откъм предното стълбище и аварийния изход. Предният екип да се подготви за разбиване на вратата.

Избра осем от хората си и ги раздели на два отряда: екип А за главния вход и екип Б за аварийния. Заповяда на втората група:

— На „три“ разбивате прозореца и го замайвате. Две секунди изчакване.

— Слушам.

— На „нула“ разбивате предната врата — нареди Хауман на екип А; след това определи неколцина полицаи да пазят вратите на съседите и за подкрепления. — Действайте сега. Бързо, бързо!

Полицаите — главно мъже, но и две жени — заеха позиции. Екип Б заобиколи сградата откъм аварийния изход, а екип А, Сакс, Хауман и неколцина полицаи с таран за разбиване на врати застанаха около главния вход на апартамента.

При нормални обстоятелства в ударната група не се допускат полицаи от отдела по криминалистика, но Хауман бе виждал Сакс при престрелка и знаеше, че може да се грижи за себе си. И най-важното, момчетата му я приемаха с радост. Никога не биха го признали, но смятаха Сакс за част от отряда. Освен това тя бе най-добрият стрелец в управлението.

Пък и много обичаше ударните акции.

Селито предложи да остане долу, за да следи улицата.

Сакс се качи на третия етаж; коленете я боляха от артрита. Приближи се до вратата и се ослуша. Кимна на Хауман и прошепна:

— Чувам нещо.

Хауман се обади по радиостанцията:

— Екип Б, докладвайте.

— На позиция сме — чу Сакс в слушалките си. — Не виждаме какво има вътре, но сме готови да влезем.

Командирът огледа хората си. Едрият мъжага с тарана — тежка еднометрова тръба — кимна. Друг приклекна до него и хвана дръжката на вратата, за да провери дали е заключено.

— Пет… четири… три… — шепнешком отброи Хауман по радиостанцията.

Тишина. В този момент трябваше да чуят трясък на счупено стъкло и експлозия от замайваща граната.

Нищо.

От тази страна също имаше нещо нередно. Полицаят, който бе хванал дръжката, започна да се тресе и застена.

„Боже мили — помисли си Сакс. — Получи припадък“. Член на специалния отряд да има епилепсия, как бе възможно? Не го ли бяха забелязали при медицинския преглед?

— Какво има? — шепнешком го попита Хауман.

Полицаят не отговори. Затресе се още по-силно. Беше обелил очи.

— Екип Б, докладвай — изсъска командирът по радиостанцията. — Какво става?

— Прозорците са заковани — предадоха от другата страна. — С талашит. Не можем да хвърлим гранатата. Какво става при вас?

Полицаят при вратата още стискаше дръжката, беше се свлякъл на земята и трепереше. Хауман прошепна рязко:

— Губим време! Отстранете го и разбийте вратата Веднага!

Друг полицай хвана гърчещия се.

И също започна да се тресе.

Колегите им се отдръпнаха.

— Какво става… — измърмори някой.

В този момент косата на първия полицай пламна.

— Пуснал е ток във вратата! — възкликна Хауман.

На пода имаше метална пластина. Такива ламарини често се използват като евтино покритие за изтъркани дъски. Тази обаче служеше за електрически капан. През телата на двамата мъже течеше силен ток.