Джефри Дивър - Дванайсетата карта

— Веднага ще се обадя в училището — намеси се Сакс. — Ще им кажем за нападението и…

— Искам да отида — тихо каза Джинива и погледна Райм в очите. — Веднага.

— Остани си вкъщи поне един-два дни, докато научим повече — опита се да я склони той. — Или докато спипаме този негодяй.

С тези жаргонни думи искаше да я предразположи, но веднага съжали. Прозвуча престорено. По същия начин пред него хората говореха твърде високо и твърде весело, само защото беше инвалид. Това го дразнеше.

По същата причина се подразни и Джинива.

— Наистина бих се радвала някой да ме закара — натърти тя. — Иначе ще взема метрото. Но ако искате онези писма, трябва да тръгвам веднага.

Раздразнен от този спор, Райм отсече:

— Не позволявам.

— Може ли да използвам телефона?

— Защо?

— Искам да се обадя на един човек.

— Какъв човек?

— Онзи адвокат, за когото споменах. Уесли Гоудс. Има кантора в Харлем.

— Искаш да му се обадиш? — намеси се Селито. — Защо?

— Да го попитам дали имате право да ме спирате от училище.

Райм изсумтя:

— За твое добро е.

— Това ще реша сама.

— Може би родителите или чичо ти.

— Не са те, които завършват единайсети клас напролет.

Сакс се изкиска. Райм я погледна мрачно.

— Само за ден-два, госпожице — намеси се Бел.

Джинива продължи, сякаш не го чу:

— Господин Гоудс освободи Джон Дейвид Колсън от „Синг-синг“, след като беше лежал десет години за убийство, което не е извършил. И на два-три пъти е съдил Ню Йорк, самия щат. Досега няма загубено дело. Наскоро завърши едно във Върховния съд. За правата на бездомниците.

— И него е спечелил, нали? — изръмжа Райм.

— Обикновено печели. Не знам да е загубил някое.

— Това е лудост — измърмори Селито. Все още търкаше мястото, където го бе опръскала кръвта. — Ти си дете…

— Няма ли да ми позволите да се обадя? — сопна се Джинива. — Дори затворниците имат това право.

Дебелакът въздъхна и махна към телефона.

Тя извади тефтерчето си и набра.

— Уесли Гоудс — измърмори Райм.

Джинива вирна глава, докато чакаше да ѝ се обадят, и добави:

— Завършил е в Харвард. А, съдил е и армията. За правата на хомосексуалистите, струва ми се.

Заговори по телефона:

— Господин Гоудс, моля… Предайте му, че Джинива Сетъл го търси. Свидетелка съм на престъпление и съм задържана от полицията. — Даде адреса на Райм и добави:

— Държат ме против волята ми и…

Райм погледна Селито, който завъртя очи и измърмори:

— Добре.

— Чакайте — каза Джинива по телефона; обърна се към едрия детектив. — Пускате ли ме на училище?

— Само за теста.

— Два са.

— Добре. За двата проклети теста — изръмжа Селито, после заръча на Бел: — Не се отделяй от нея.

— Ще я следвам като куче.

Джинива пак заговори по телефона:

— Кажете на господин Гоудс, че всичко е наред. Споразумяхме се.

Затвори.

— Преди това обаче искам писмата — заяви Райм.

— Дадено.

Джинива метна раницата си през рамо.

— Ти — заповяда Селито на Пуласки. — Върви с тях.

— Слушам.

След като Бел, Джинива и новобранецът излязоха, Сакс погледна вратата и се засмя:

— Това се казва костелив орех.

— Уесли Гоудс — изсмя се Райм. — Как го измисли? Сигурно се обади на „Точно време“ или прогнозата.

Кимна към дъската с уликите:

— Да продължаваме. Мел, заеми се информацията за панаирите. Искам данните, които имаме досега, да се изпратят в Картотеката за особено тежки престъпления. Разпитайте във всички библиотеки и училища дали някой се е интересувал от Сингълтън или „Илюстрован седмичник“. А, и да се провери кой произвежда пликовете с усмихнато лице.

— Трудна задача.

— Такъв е животът. И изпрати проба от кръвта в КОДИС.

— Нали решихме, че престъплението не е на сексуална основа.

КОДИС бе картотека с ДНК-данни за осъждани изнасилвани.

— Ключовата дума е „мисля“, Мел, не „знам със сигурност“.

— Дотук с доброто настроение — вметна Том.

— И още нещо… — Райм се приближи до дъската и погледна снимката на убития библиотекар и схемата на мястото на стрелбата. — На какво разстояние беше жената?

— Коя, ранената ли? — уточни Селито. — На около три метра.

— Кого простреля най-напред?

— Нея.

— Как бяха групирани куршумите, които улучиха библиотекаря?

— Много близо. На сантиметри един от друг. Тоя тип е добър стрелец.

— Жената не е улучена случайно — измърмори Райм. — Нарочно я е прострелял.

— Какво?

Криминалистът се обърна към най-добрия стрелец в стаята: