Джефри Дивър - Дванайсетата карта

— Откраднато злато. Аха, това е интересно. Алчност, тя е един от най-добрите мотиви.

— Чичо ти дали знае нещо за това? — поинтересува се Сакс.

— Чичо ли? О, не, той е брат на майка ми. Чарлз е от страната на баща ми. А татко знаеше съвсем малко. Леля му ми даде няколко писма на Чарлз, но и тя не знаеше много за него.

— Къде са тези писма? — сепна се Райм.

— Нося едно. — Джинива го извади от чантичката си. — Другите са вкъщи. Леля мислеше, че има още вещи на Чарлз, но не се сещаше къде са. На няколко пъти се е местила и предполагаше, че са останали при някой съсед. — Джинива замълча и се намръщи. — Сетих се нещо. Не знам дали ще помогне.

— Казвай — подкани я Сакс.

— Спомням си едно от писмата. Чарлз говори за някаква тайна.

— Тайна ли?

— Да, пише, че се измъчва, защото не може да разкрие истината. Но ако го сторел, щяло да се случи нещастие, катастрофа. Нещо такова.

— Може би става дума за кражбата — предположи Райм.

Джинива настръхна.

— Както вече казах, според мен не я е извършил. Мисля, че са го натопили.

— Защо?

Тя сви рамене:

— Прочетете писмото.

Понечи да го подаде на Райм, но се усети и го даде на Мел Купър, без да се извини за грешката.

Техникът постави писмото върху скенера и след миг елегантно изписаните думи в стила на деветнайсети век се появиха върху плоските монитори.

Г-жа Вайълет Сингълтън

в дома на

Г-н и госпожа Уилям Дод

Есекс Фарм Роуд

Харисбърг, Пенсилвания

14 юли 1863

Скъпа Вайълет,

Сигурно си научила ужасните новини от Ню Йорк.

Мога да те успокоя, че редът е възстановен, но на ужасна цена.

Тук положението е взривоопасно; нервите на гражданите все още са опънати от икономическата криза преди няколко години. Според „Трибюн“ на г-н Грийли „пукането на сапунените мехури“ на световния финансов пазар е било причинено от недобросъвестни спекулации и непредпазливо кредитиране.

При тези условия дори малка искра бе достатъчна, за да предизвика бунт сред наборните части на федералната войска, които според преобладаващото мнение бяха необходими поради удивителната сила и упоритост на южняците. Съпротивата се оказа по-ожесточена и смъртоносна, отколкото очаквахме. Основна мишена за омразата на тълпата станахме ние — цветнокожи, аболиционисти и републиканци — и силите на военната полиция.

Бунтовниците, главно ирландци, вилнееха из града, нападаха всеки цветнокож, когото срещнеха, ограбваха къщи и магазини. По случайност бях заедно с двама учители и директора на Сиропиталището за цветнокожи деца, когато тълпата нападна сградата и я подпали! Вътре имаше повече от 200 деца! С божията помощ успяхме да заведем малките на безопасно място в близкия полицейски участък, но бунтовниците щяха да ни разкъсат, ако бяхме попаднали в ръцете им.

Боевете продължиха целия ден. Вечерта започна линч. Обесиха един чернокож, запалиха трупа му и танцуваха наоколо като пияни диваци. Това ме потресе!

Избягах във фермата ни на север и смятам да се посветя на обучение на децата в училище, работа в градината и всичко друго, с което бих могъл да помогна за свободната кауза на нашия народ.

Скъпа жено, след тези ужасни събития животът ми се струва опасно и несигурно нещо и — ако си готова да предприемеш това пътуване — бих искал двамата със сина ни да дойдете при мен. Изпращам ви билети и десет долара за пътни разходи. Ще ви посрещна на гарата в Ню Джърси и оттам ще вземем параход нагоре по реката до фермата.

Можеш да работиш с мен в училището, а Джошуа ще продължи обучението си и ще помага на нас и Джеймс във винарната и магазина. Ако някой те пита каква работа имаш във фермата, казвай, че само се грижим за стопанството, докато господарят Трилинг го няма. Омразата, която видях в очите на бунтовниците, ме убеди, че никъде не е безопасно, дори в нашето идилично кътче. Ако се разчуе, че собствениците са негри, веднага ще се намери някой, който ще пожелае да ни подпали или ограби.

Дойдох от място, където ме държаха в плен и ме смятаха само за три пети човек. Надявах се, че като се преместя на север, това ще се промени. Уви, този момент все още е далеч. След трагичните събития от последните няколко дни разбрах, че ние с теб и другите като нас все още не сме приети като пълноправни хора и борбата ни за равенство в очите на другите трябва да продължи с неотслабваща решителност.

Предай моите поздрави на сестра си и Уилям, и на децата им, разбира се. Кажи на Джошуа, че се гордея с успехите му по география.