Джефри Дивър - Дванайсетата карта

— Значи не знаеш какво е станало с него, така ли? — попита Сакс.

— Според мен трябва да приемем, че нещо в статията го интересува. Кой знаеше темата на изследването ти. Учителят, предполагам.

— Не, не съм му я казала. Само Лакиша знаеше. Може да е споменала пред някого, но се съмнявам. Тя не се интересува много от училищни задачи, ако ме разбирате. Дори от своите. Миналата седмица отидох в харлемския съдебен архив да проверя дали имат сведения за престъпления от деветнайсети век, но не им казах нищо конкретно. Е, господин Бари знаеше.

— И сигурно го е споменал пред другия посетител, който се е интересувал от списанието — изтъкна Райм. — Така, сега само да предположим, че в статията има нещо, което престъпникът не иска да се разчува… може би за твоя прадядо, може би нещо друго. — Погледна Сакс. — Има ли някой на местопрестъплението?

— Един патрул.

— Обади се да разпитат служителите. Да проверят дали Бари е споменал пред някого за статията. Да претърсят и бюрото му. — Хрумна му още нещо. — И да видят с кого е говорил по телефона през последните месеци.

Селито поклати глава:

— Линк, наистина… звучи малко пресилено, не мислиш ли? Тук става дума, какво? За деветнайсети век? Това не е стар случай. Това е история.

— Професионален престъпник инсценира изнасилване, ранява човек, убива друг пред дузина полицаи и за какво? Заради една стара статия! Това не е старо, Лон. Това е сензация.

Дебелакът сви рамене и телефонира в участъка, за да даде заповеди за дежурните полицаи на местопрестъплението. После се обади в отдел „Разрешителни“ и нареди да изземат телефонните записи от служебния и домашния телефон на Бари.

Райм погледна слабичкото момиче и реши, че няма избор. Трябваше да ѝ съобщи лошата новина:

— Досещаш се какво означава това, нали? Освен, онзи тип е откраднал едно старо списание.

Замълча. По тревожния поглед на Сакс личеше, че полицайката най-после се е досетила за последствията. И предаде новината на Джинива:

— Линкълн иска да каже, че престъпникът вероятно още не се е отказал.

— Това са пълни глупости — промълви момичето и поклати глава.

След кратка пауза Райм отвърна сериозно:

— За съжаление не са.

Томсън Бойд седеше в компютърната кабинка на една манхатънска книжарница и четеше електронната страница на местен телевизионен канал, където информацията се опресняваше през няколко минути.

Заглавието на статията гласеше:

Като си подсвиркваше небрежно, почти беззвучно, той се загледа в снимката на библиотекаря, когото току-що бе убил, и един униформен полицай пред музея. Надписът отдолу гласеше: „Доктор Доналд Бари разговаря с полицията, малко преди да бъде застрелян.“

Тъй като Джинива Сетъл беше непълнолетна, името и не се споменаваше, пишеше само, че е гимназистка от Харлем. Томсън бе доволен от тази информация; досега не знаеше в кой квартал живее. Свърза мобилния си телефон с Ю Ес Би порта на компютъра и прехвърли снимката на момичето, която бе направил. Изпрати я по електронната поща на анонимен адрес.

Изключи се от мрежата, плати — в брой, разбира се — и тръгна по Бродуей към финансовия район, като все така си подсвиркваше. Купи си кафе от една будка, изпи половината, след това пъхна в чашата микрофилмовите плаки, които бе откраднал, и я хвърли в едно кошче.

Спря при един телефонен автомат и се огледа, за да се увери, че не го наблюдават. Набра номер. Гласовата поща нямаше встъпително съобщение, само изпиука.

— Аз съм. Проблем със Сетъл. Открий къде живее и учи. Гимназистка е в Харлем. Това знам. Изпратих ти нейна снимка. Обади ми се, когато чуеш съобщението ми. Трябва да го обсъдим.

Томсън продиктува номера на телефонния автомат и затвори. Отдръпна се, скръсти ръце и зачака. Успя да изсвири само три такта от „Ти си слънцето на моя живот“, преди телефонът да иззвъни.

Криминалистът погледна Селито.

— Къде е Роланд?

— Бел ли? Придружаваше някого от програмата за защита на свидетелите, но трябва вече да се е върнал. Да му се обадя ли?

— Да.

Селито телефонира и от разговора Райм разбра, че Бел веднага тръгва от главното управление на „Полис плаза“.

Джинива се намръщи.

— Детектив Бел само ще те наглежда — обясни Райм. — Нещо като бодигард. Докато изясним всичко… Така, имаш ли представа за каква кражба е бил обвинен Чарлз?

— В статията пишеше злато или пари, не помня добре.