Джефри Дивър - Дванайсетата карта

— Имаме нужда от съвета ти.

— Разбира се. За вас ще направя всичко.

Сакс ѝ обясни за случая. Когато чу за опита за изнасилване, Кара се намръщи и прошепна на Джинива:

— Съжалявам.

Ученичката сви рамене.

— Носил е това — рече Купър и показа картата с обесения човек.

— Очакваме да ни кажеш нещо за нея.

Кара обясни, че светът на илюзиите е разделен на два лагера; илюзионисти, които само развеселяват хората, и екстрасенси, които твърдят, че притежават свръхестествени способности. Кара не обичаше вторите, но тъй като бе работила по магазини за такива атрибути, знаеше нещичко и за гадателството.

— Така, таро е стар гадателски метод и произлиза още от Древен Египет. Тестето за таро се дели на малка аркана — отговаря на петдесет и двете карти от обикновените карти за игра, и голяма аркана — от нула до двайсет и едно. Смята се, че очертават жизнения път на човека. Обесеният е дванайсетата карта от голямата аркана. — Тя поклати глава. — Но нещо не се връзва.

— Какво? — попита Селито, като леко потъркваше бузата си.

— Това изобщо не е лоша карта. Вижте картинката.

— Да, наистина изглежда доста спокоен — съгласи се Сакс — въпреки че виси надолу с главата.

— Персонажът на картинката идва от скандинавския бог Один. Той висял надолу с главата в продължение на девет дни, за да търси вътрешното знание. Ако тази карта ви се падне при гадаене, значи ви предстои търсене на духовно просветление. — Кимна към компютъра. — Може ли?

Купър ѝ махна да се настанява. След кратко търсене в Интернет Кара попита:

— Как да отпечатам това?

Сакс и помогна и след малко от лазерния принтер излезе лист с кратък текст. Купър го закачи на дъската.

— Ето какво означава картата — обяви Кара.

Обесеният не означава наказание. Той предвещава духовно търсене, което ще доведе до решение, трансформация, промяна на посоката. Картата често предсказва приемане на фактите, край на борбата, примирение. Когато ви се падне, трябва да се вслушате във вътрешния си глас, дори онова, което ви нашепва, да противоречи на логиката.

— Няма нищо общо с насилие и смърт. Предвещава духовно прозрение. — Кара поклати глава. — Не е карта, която някой убиец би оставил… ако разбира от таро. Ако искаше да остави нещо разрушително, щеше да предпочете кулата или някоя от боята на мечовете в малката аркана. Те са лоши карти.

— Значи може би я е избрал, защото изглежда страшно. Сигурно не разбира много от карти.

— Така мисля.

— Полезна информация — обяви Райм.

Сакс също благодари на Кара.

— Трябва да се прибирам — рече илюзионистката. — Имам репетиция. — Хвана Джинива за ръката. — Надявам се всичко да се оправи.

— Благодаря.

Кара се отдалечи към вратата. Спря и погледна момичето.

— Обичаш ли представления на илюзионисти?

— Не излизам много. Доста съм заета в училище.

— Давам представление след три седмици. Ако се интересуваш, подробностите са на билета.

— Би…?

— Билет.

— Нямам билет.

— Напротив. В чантичката ти е. А цветето е за късмет.

Кара излезе и външната врата се затръшна след нея.

— Какви ги говори тая? — измърмори Джинива и погледна чантичката си, която бе затворена.

Сакс се засмя:

— Отвори я.

Джинива отвори ципа и примигна от удивление. Вътре бе пъхнат билет за представлението на Кара. До него имаше изсушена теменужка.

— Как го направи? — прошепна Джинива.

— Никога не ни се е случвало да я хванем — отвърна Райм. — Знаем само, че е много добра.

— Уха!

Момичето извади лилавото цвете.

Криминалистът погледна картата, докато Купър я заканваше на дъската до листа със значението ѝ.

— Така, картата изглежда подходяща за нападение с окултни подбуди, но престъпникът не е знаел какво всъщност означава. Взел я е случайно заради ефекта.

Райм изведнъж замълча и се втренчи в таблицата на дъската. След миг разбра. Намръщи се. Обмисли идеята си за известно време, след това кимна:

— Мамка му.

Другите го погледнаха.

— Какво? — попита Купър.

— Бъркаме от самото начало.

Селито спря да търка лицето си.

— Какво имаш предвид?

— Вижте отпечатъците по нещата в плика. Той е избърсал своите, нали?

— Да.

— Обаче отпечатъци има. И вероятно са на продавачката, защото същите има и на касовата бележка.

— Да. — Селито сви рамене. — И какво от това?

— Значи е избърсал отпечатъците си, преди да занесе нещата на касата. Още в магазина.

Другите мълчаха. Подразнен, че никой не се досеща, криминалистът добави: