Джефри Дивър - Дванайсетата карта

— Обзалагам се, че е памучно въже — заяви Райм.

Купър прегледа компютърните данни за растителните влакна и кимна:

— Да, това е. Но са най-обикновени. Не мога да определя производителя.

Едното влакно беше безцветно, но другото — кафяво и Купър предположи, че може да е изцапано с кръв. Предварителният тест с фенолфталеин показа, че наистина е така.

— Негова ли е? — попита Селито.

— Не се знае — отвърна Купър и продължи да разглежда пробата. — Но определено е човешка кръв. Като гледам разкъсаните краища, предполагам, че е гарота. Виждал съм такова нещо и преди. Може би с това е възнамерявал да убие жертвата.

Ударът с тъпия предмет е трябвало само да я зашемети, не да я убие (при такова убийство има много кръв). Револверът също не беше подходящ, защото гърмежът щеше да го издаде и да затрудни бягството му. Удушаването бе логично решение.

Джинива въздъхна:

— Господин Райм, тестът ми.

— Какъв тест?

— В училище.

— А, да. Само минутка… Искам да знам от каква гадинка са тези люспици.

— Полицай — каза Сакс на Пуласки.

— Да, гос… детектив?

— Би ли ни помогнал?

— Разбира се.

Купър отпечата цветна снимка на хитиновата обвивка и я подаде на новобранеца. Сакс го настани на един компютър и се свърза с картотеката за насекоми — Нюйоркското полицейско управление бе една от малкото полицейски институции в света, които имаха не само богата колекция от данни за насекомите, а и щатен ентомолог. След кратка пауза на екрана се появи поредица от умалени снимки на части от насекоми.

— Леле, много са! Да знаете, никога не съм правил такова нещо.

Пуласки присви очи и се втренчи в компютъра.

Сакс се усмихна:

— Не си предполагал, че великите детективи правят такива неща, а? Просто преглеждай снимките и търси нещо подобно на това. Действай бавно.

— Най-много грешки при анализа на улики се получа, ват от бързане — намеси се Райм.

— Не го знаех.

— Вече знаеш — отбеляза Сакс.

— Направи хроматография на тези пухчета — нареди Райм. — Какво са това, по дяволите?

Мел Купър взе проба от тиксото и я пусна на апарата за газова хроматография, обичайно оборудване за една лаборатория по криминалистика. С негова помощ пробите се разлагаха и получените вещества се определяха чрез мас-спектрометрия. Резултатът щеше да излезе след петнайсетина минути и докато чакаха, Купър събра фрагментите от куршума, извадени от крака на ранената жена. Сакс обяви, че оръжието би трябвало да е револвер, понеже на местопрестъплението не бяха намерени гилзи.

— О, гадна работа — измърмори Купър, докато оглеждаше парченцата. — Малък калибър, двайсет и втори, но патроните са за магнум.

— Хубаво — отбеляза Райм.

Беше доволен, защото малокалибрените патрони с усилен заряд се срещаха рядко, следователно лесно се проследяваха. Фактът, че оръжието е револвер, още повече ги улесняваше. Бързо щяха да открият производителя.

Сакс, която бе спортен стрелец, дори не се замисли:

— Само „Норт американ армс“ произвеждат такива. Прилича на модел „Блек уидоу“, но по-скоро е „Минимастър“. Има десетсантиметрова цев. По-точен е, затова куршумите са попаднали толкова близо един до друг.

Райм се обърна към техника, който се взираше в пробата:

— Какво имаш предвид с „гадно“?

— Само погледни.

Райм, Сакс и Селито се приближиха. С пинсетите Купър разбута кървавите метални парченца.

— Изглеждат самоделки.

— Взривяващи се куршуми?

— Не, но почти толкова опасни. Ако не и повече. Външната обвивка на куршума е от тънък оловен слой. Отвътре е било пълно с тези неща.

Имаше пет-шест иглички, дълги около сантиметър. При попадане в тялото на жертвата куршумът се пръска и игличките се разпръскват в плътта. Макар че бяха с малък калибър, куршумите нанасяха повече поражения от обикновеното. Не бяха предназначени за отбрана. Единствената им цел бе да разкъсат тъканите. Без зашеметяващия ефект на едрокалибровите куршуми, те причиняваха изключително болезнени рани.

Лон Селито поклати глава, втренчи се в игличките и разсеяно потърка бузата си; сигурно си мислеше за колко малко му се бе разминало да бъде улучен от такъв куршум.

— Боже — измърмори.

Изкашля се, изсмя се, за да прикрие смущението си, и се отдалечи от масата.

Интересно, но лейтенантът изглеждаше по-разтревожен от Джинива. Страховитите куршуми като че ли не я безпокояха. Тя пак погледна часовника си и потропа нервно.

Купър засне най-големите парчета от куршума и вкара информацията в ИБИС, Интегрираната балистична идентификационна система, с която са свързани близо хиляда полицейски управления от цялата страна, а също в системата на ФБР. В техните огромни картотеки имаше данни за куршуми, гилзи и осколки от всякакви предишни престъпления. Оръжието, намерено у някой заподозрян, бързо можеше да се свърже с куршум от убийство, извършено преди пет години.