Джефри Дивър - Дванайсетата карта

— Пиши. Извършител сто и девет. Таблица за уликите и профил на заподозрения. Бял мъж. Височина?

— Не знам — отвърна Джинива. — За мен всички са високи. Може би метър и осемдесет.

— Наблюдателна си. Ще го приемем. Тегло?

— Нито едър, нито дребен. — Тя замълча за миг. — Почти колкото доктор Бари.

— Да речем деветдесет килограма — предложи Селито.

— Възраст.

— Средна.

— Глас?

— Не обърнах внимание. Обикновен, предполагам.

— Има светлокафяви обувки, тъмни панталони и тъмна маска за ски. Пакетът мирише на жасмин. Той също. Сапун или шампоан може би.

— Какъв пакет? — не разбра Том.

— Пакет за изнасилване — обади се Джинива; погледна Райм. — Наричайте нещата с истинските им имена. Не съм толкова чувствителна.

— Добре. Да продължаваме.

Райм забеляза мрачното изражение на Сакс, когато Купър вземаше плика.

— Какво има?

— Усмихнатото лице. На пакет за изнасилване. Това е извратено. Що за изверг би си направил такава гавра?

Гневът ѝ го озадачи.

— Не си ли даваш сметка, че това е хубаво, Сакс?

— Хубаво ли?

— Това стеснява кръга на магазините, в които трябва да търсим. Щеше да е по-лесно, ако емблемата беше с името на магазина, но е по-добре от чист плик.

— Да, вероятно. — Тя се намръщи. — Но все пак.

Мел Купър прегледа съдържанието на плика. Най-напред извади картата таро. На нея бе изобразен човек, провесен за единия крак от бесилка. Около главата му имаше светли лъчи. Лицето му беше удивително спокойно. Не изглеждаше да страда. Над него бе изписано римското число XII.

— Говори ли ти нещо? — обърна се Райм към Джинива?

Тя поклати глава.

— Какво ли означава това? — измърмори Купър. — Може би ритуално изнасилване?

— Хрумна ми нещо — обяви Сакс.

Извади мобилния си телефон и набра номер. От разговора Райм се досети, че онзи, с когото говореше, скоро ще дойде.

— Извиках един специалист по картите.

— Хубаво.

Купър провери картата за отпечатъци, но не откри. Нямаше и полезни частици.

— Какво още има в плика? — попита Райм.

— Така, чисто ново руло тиксо, нож за картон, презервативи „Троя“. Нищо конкретно. А… бинго! — Купър извади някакво листче. — Касова бележка.

Райм се приближи с количката и я погледна. Нямаше име на магазина; бележката беше отпечатана на матрична машина. Мастилото бе избледняло.

— Не ни говори много — обади се Пуласки, но веднага се сети, че не му е работа да се обажда, и млъкна.

„Тоя пък какво търси тук? — ядоса се Райм. — А, да, помага на Селито.“

— Извинявай, че ти противореча — язвително изсумтя Райм. — Това ни говори страшно много. Купил е всички предмети от един магазин, можеш да сравниш касовата бележка с етикетите за цените. Така, купил е тези стоки и още нещо за 5,95 долара. Може би тесте за таро. Значи, трябва да намерим магазин, където се продават тиксо, ножчета за картон и презервативи. Книжарница за канцеларски принадлежности или дрогерия. Не би трябвало да е верига, защото името го няма на плика и бележката. Освен това е малко магазинче, защото използват обикновени касови апарати, а не компютъризирани. Да не говорим за ниските цени. Процентът на ДДС-то ни показва, че магазинът е… — Той присви очи и се опита да изчисли процента на данъка. — По дяволите. Кой може да смята?

— Имам калкулатор — предложи услугите си Купър.

Джинива хвърли кратък поглед на бележката.

— Осем цяло шест две пет.

— Как го сметна? — удиви се Сакс.

— Ами, просто така.

— Осем цяло шест две пет. Това е сборно от щатския и градския налог в Ню Йорк. Значи магазинът е в някой от петте квартала. — Райм се обърна към Пуласки. — Е, полицай, още ли смяташ, че бележката не ни говори много?

— Разбрах, сър.

— Пенсиониран съм. Това „сър“ не е необходимо. Така. Свалете отпечатъци от всичко и да видим какво ще изскочи.

— Аз ли? — смутено попита Пуласки.

— Не ти. Те.

Купър и Сакс използваха няколко начина за откриване на отпечатъци: с флуоресцентен прах, спрей „Андрокс“ и изпарения от лепило за гладките повърхности, с йодови пари и нинхидрин за порестите. При едни методи отпечатъците се виждаха с просто око, при други трябваше се гледат под УВ-светлина.

Техникът погледна компанията през големите си оранжеви очила и обяви:

— Върху бележката и стоките има отпечатъци. Еднакви са. Само че са малки, твърде малки, за да са от толкова едър мъж. По-скоро от дребна жена или момиче; предполагам, от продавачката. Има и няколко размазани. Престъпникът вероятно е заличил своите.