Джефри Дивър - Дванайсетата карта

За тези фрагменти обаче не се намери съвпадение. Игличките пък явно бяха от натрошени обикновени игли, каквито могат да се купят навсякъде.

— Никога не е лесно, а? — измърмори Купър.

По нареждане на Райм той потърси данни за всички регистрирани собственици на моделите „Минимастър“ и „Блек уидоу“ и откри около хиляда, но до един без полицейско досие. Търговците на боеприпаси не са задължени да водят отчет за клиентите си и затова никога не го правят. Засега от оръжието нямаше да научат нищо.

— Пуласки? — изкрещя Райм. — Какво става с буболечките?

— С хитиновата обвивка… нали така я нарекохте? Това ли имате предвид, сър?

— Да, да, да. Какво става с нея?

— Все още няма съвпадения. За какво всъщност служи; тази обвивка?

Райм не отговори. Погледна екрана и видя, че младежът е едва в началото на разред равнокрили. Още много му оставаше.

— Добре, продължавай.

Компютърът на хроматографския апарат изпиука; анализът на белите пухчета бе завършен. На екрана се появи графика, подобна на планински масив; отдолу имаше текст.

Купър се наведе напред и се зачете:

— Има куркумин, диметоксикуркумин, бис-диметоксикуркумин, летливи масла, аминокиселини: лизин, триптофан, треонин и изолевцин, хлор, следи от белтъчини и голямо количество сложни въглехидрати, мазнини, натрий… Никога не съм виждал такава комбинация.

Хроматографията е незаменим метод за откриване на всякакви вещества, но апаратът не казва нищо за произхода им. Райм често успяваше да се досети за някои материали, като бензин и експлозиви, само от химичния им състав. Тези вещества обаче бяха нови за него. Вгледа се в списъка и се опита да определи кои от съставките биха могли да се срещнат заедно и кои — не.

— Куркуминът, производните му и въглехидратите очевидно си пасват.

— Очевидно — измърмори Амелия Сакс, която бе пропуснала не един урок по химия в гимназията заради улични състезания с коли.

— Ще го наречем „вещество едно“. После аминокиселините, остатъците от белтъци и мазнини, всичко това също се среща заедно. Това ще е „вещество две“. Хлорът…

— Отрова, нали? — намеси се Пуласки.

— … и натрият са най-вероятно сол. — Райм хвърли мрачен поглед на новобранеца. — Опасна само за хора с високо кръвно. И за голите охлюви.

Младокът отново заби нос в екрана със снимките на насекоми.

— И така, като комбинираме с аминокиселините, мазнините и въглехидратите, предполагам, че вещество две е храна. Влез в мрежата, Мел, и намери какво, по дяволите, е куркумин.

Купър бързо намери отговора:

— Прав си. Това е растителен оцветител за хранителни продукти. Обикновено се среща заедно с другите съставки на вещество едно. Също и с летливите масла.

— В какви продукти?

— Стотици.

— Например?

Купър започна да чете от дългия списък и Райм го прекъсна:

— Чакай. В списъка има ли пуканки?

— Да видим… да, има.

Райм се обърна и извика на Пуласки:

— Можеш да спреш.

— Да спра?

— Това не е хитинова обвивка, а люспа от царевично зърно. Сол, мазнина и пуканки. Трябваше веднага да се досетя, по дяволите. — Въпреки това той запази доброто си настроение. — Пиши в таблицата, Том. Нашият човек си пада по долнопробна храна.

— Това ли да запиша?

— Разбира се, че не. Може да мрази пуканките. Може да работи във фабрика за пуканки или в киносалон. Напиши само „пуканки“. — Райм погледна таблицата. — Да видим сега другите частици. Белезникавата тъкан.

Купър пусна нова проба на хроматографа. Резултатът беше захар и пикочна киселина.

— Киселината е концентрирана. Захарта е чиста, няма други хранителни вещества, а кристалите ѝ са с необичайна структура. Никога не съм я виждал смляна по такъв начин.

Новината разтревожи Райм.

— Прати резултата при сапьорите на ФБР.

— Сапьори ли? — изненада се Селито.

— Не си ли чел книгата ми?

— Не — тросна се дебелакът — прекалено съм зает да гоня престъпници.

— Право в целта. Все пак не е зле да попрегледаш поне имената на главите. Например „Самоделни взривни устройства“. Захарта често се използва. Ако се смеси с натриев нитрат, получаваш димка. С перманганат дава лек експлозив, но затворена херметично, може да нанесе сериозни поражения. Не знам дали пикочната киселина се връзва, но в Бюрото имат най-добрата база от данни в света. Те ще ни кажат.

Лабораторията на ФБР извършваше безплатни анализи за всички щатски и местни полицейски институции, но при две условия: да приемат резултатите за неопровержими и да ги покажат на адвоката на обвиняемия. Поради тази щедрост и голямата надеждност на анализите агентите бяха заринати от поръчки — извършваха по над 700 000 изследвания годишно.