Джефри Дивър - Дванайсетата карта

Макар че е твърде трудно да се премахнат всички мазнини и остатъчни вещества, отпечатъците лесно се размазват с кратко търкане.

— Пусни ги в компютърната картотека.

Купър засне отпечатъците и ги сканира. След десет минути се получи отговор от компютърната система на ФБР, че отпечатъците не фигурират в никоя от главните бази данни — градска, щатска или федерална. Купър изпрати изображенията им и в някои местни картотеки, несвързани с ФБР.

— Обувките — обяви Райм.

Сакс извади снимката. Грайферите бяха износени, значи обувките бяха стари.

— Номер единайсет — определи Купър.

Между размера на ходилото, ръста и телосложението има известна връзка, която обаче не се приема като доказателство в съда. Все пак номерът на обувките потвърждаваше преценката на Джинива, че нападателят е висок около метър и осемдесет.

— Каква е марката?

Купър вкара сканираната снимка в електронната картотека за следи от подметки и откри съвпадение.

— Марка „Бас“, половинки обувки. Поне отпреди три години. Тогава моделът е спрян от производство.

— По отпечатъците личи, че леко замята десния си крак навън — отбеляза Райм, — но няма забележимо куцане, нито сериозни мазоли, растящи навътре нокти и други малади де пие 2 2 Преводачът не се е потрудил да го преведе, но е хубаво да се знае, че malades des pieds на френски означава „болести на краката“ — бел. WizardBGR .

— Не знаех, че говориш френски, Линкълн — изненада се Купър.

Само доколкото бе в полза на разследването. Точно този израз Райм беше научил при случая с изчезналата обувка, когато на няколко пъти разговаря с един френски полицай.

— Какво е положението с микроуликите?

Купър взе пликчетата с частици, събрани от Сакс с помощта на леплива лента като онази, с която се почистват дрехи от пърхот и кучешки косми. Преди за събирането на влакна, косми и прах се използваше специална мини прахосмукачка, но сега се предпочиташе този по-фин метод.

Техникът вдигна няколко частици с пинсета, монтира ги на предметно стъкло и го нагласи на микроскопа. В същото време образът от видното поле се появи на няколко компютърни екрана в стаята. Райм се завъртя с количката и се вгледа внимателно в мониторите. Видя прашинки, влакна, някакви бели пухкави частици и миниатюрни люспици, които приличаха на части от хитинова обвивка на насекоми. Когато Купър премести предметната масичка, на екрана се появиха малки топчета от бяла влакнеста материя.

— Откъде е събрано това?

Сакс погледна етикета.

— От два източника: пода около масата, където е седяла Джинива, и около контейнера, откъдето е застрелял Вари.

Микроуликите, събрани от обществени места, обикновено са безполезни, защото има много възможности да бъдат оставени от хора, несвързани с престъплението. Но понеже тези бяха открити на две различни места, където е бил престъпникът, имаше голяма вероятност да са паднали от него.

— Благодаря, Господи, за премъдрото Ти хрумване да създадеш дълбоките грайфери — възкликна Райм.

Том и Сакс се спогледаха.

— Чудите се на доброто ми настроение, а? — попита Райм, като гледаше екрана. — Каква е причината за това споглеждане? И аз мога да съм весел понякога.

— На куково лято — измърмори Том.

— Следи за клишета, Лон. Чу ли това? Така, да се върнем на микроследите. Можем да сме сигурни, че са от него. Какво е това? И може ли да ни заведе до бърлогата му?

Анализът на улики включваше няколко етапа. Първом начално — което обикновено е най-лесното — веществото трябваше да се идентифицира (например да се установи дали някое кафяво петно е от кръв и дали е човешка или животинска, да се провери дали определена метална частичка е олово от куршум).

Втората стъпка бе да се класифицира пробата, тоест да се категоризира по-точно (например дали кръвта е от група 0 положителна и дали фрагментът от куршум е от трийсет и осми калибър). На този етап уликите имаха известна стойност за полицията и прокурора (върху ризата на заподозрения има кръв от тази група или той притежава пистолет с такъв калибър), но все още връзката не е твърдо доказана.

Последната задача и крайната цел при анализа на улики бе конкретизирането им — откриването на неоспорима връзка с определено място или лице (ДНК-анализът показва, че кръвта по ризата на заподозрения е от жертвата, или куршумът има уникални драскотини, които могат да се получат само при изстрелване от определен пистолет).

В момента екипът на Райм все още бе в началото на тази пирамида. Тънките нишки върху предметното стъкло например бяха влакна от някакъв плат. Но в САЩ ежегодно се произвеждаха над хиляда вида тъкани, които се боядисваха с над седем хиляди различни оцветители. Все пак кръгът на търсенето можеше да се стесни. Анализът показа, че влакната, оставени от престъпника, са с растителен произход (не с животински или изкуствени) и са сравнително дебели.