Джефри Дивър - Дванайсетата карта

— Нещо не се връзва. Да прегледаме уликите, докато Джинива още е тук. Може би ще ни помогне с някои обяснения.

Момичето поклати глава и посочи часовника си.

— Контролното.

— Няма да отнеме много време — успокои я Райм.

Джинива погледна приятелката си:

— Ти можеш да отидеш.

— Оставам. Няма да кисна цял ден в клас и да се тревожа за теб.

Джинива се изсмя мрачно:

— Няма начин, момиче. — Обърна се към Райм: — Тя нали не ви трябва?

Той погледна Сакс, която поклати глава. Селито записа адреса и телефонния номер на Лакиша.

— Ще ти се обадим, ако имаме въпроси.

— Дай по-свободно — заръча Лакиша на приятелката си. — Чупи се и бягай вкъщи.

— Ще се видим на училище — твърдо отговори приятелката ѝ. — Нали ще ме чакаш там? — Вдигна вежди. — Честно?

Лакиша направи балон с дъвката си и го спука шумно. Въздъхна:

— Честно. — На вратата спря и се обърна към Райм: — Ей, господине, кога ще зарежеш тая количка?

Настъпи неловко мълчание — за всички освен за Райм.

— Ще поседя още доста — отвърна той.

— Човече, скапана работата.

— Да, такъв е животът.

Тя излезе в коридора.

— Мамка му, леко, бе, пич — чу се от входната врата, след което тя се затръшна.

Мел Купър влезе и плахо погледна към мястото, където за малко не бе смачкан от тийнейджърка, превъзхождаща го с двайсетина килограма.

— Добре — измърмори под носа си. — Ще внимавам.

Съблече зеления си шлифер и кимна за поздрав на компанията.

Преди години хилавият, пооплешивял техник работеше в щатската лаборатория по криминалистика. Бе направил впечатление на Райм, когато му каза, че един от анализите му е сбъркан. Райм, тогава началник на отдела, уважаваше критиците много повече от подлизурковците — стига, разбира се, критиката бе основателна, какъвто се оказа случаят с Купър. Затова той веднага реши да прехвърли техника в градското управление и накрая успя.

Купър бе роден за науката, нещо повече — беше родѐн за криминалист, което е нещо съвсем друго. Много хора смятат, че „криминалистика“ включва само събирането на улики, но всъщност представлява цялата работа до внасянето на доказателствата в съдебната зала. Добрият криминалист умее така да представи фактите, че да са полезни за прокурора.

Например — не е достатъчно да установиш наличието на остатъци от нукс вомика 1 1 Нукс вомика е хомеопатичен медикамент при стомашно-чревни оплаквания, вследствие на стрес или след злоупотреба с лекарствени средства. — бел. WizardBGR на местопрестъплението — подобни растителни извлеци се използват и за обикновени медицински цели, както при възпаление на ухото. Добрият криминалист като Мел Купър веднага ще се досети, че същите вещества се срещат в смъртоносната отрова стрихнин.

Купър имаше вид на абсолютен мухльо — още живееше с майка си, носеше колосани ризи и панталони с ръб и имаше телосложение на Уди Алън. Външният вид обаче лъжеше.

От дълги години Купър имаше връзка с висока, красива блондинка. Двамата редовно участваха в състезания по танци и често печелеха първото място. Наскоро се бяха запалили по спортна стрелба и производство на вино (където Купър умело прилагаше знанията си по химия и физика).

Райм набързо го запозна със случая и се обърна към уликите.

— Да погледнем какво има в плика.

Купър надяна чифт гумени ръкавици и погледна Сакс, която кимна към плика на изнасилвана. Той го изтърси над голям бял лист (за да събере и най-миниатюрните частици). Беше тънка найлонова торбичка с емблема от едната страна — голямо жълто усмихнато лице. Техникът понечи да я отвори, но спря.

— Надушвам нещо… — Вдиша дълбоко. — Мирише на цветя. Какво е това?

Занесе плика на Райм, който също подуши. Ароматът му беше познат, но не можеше да определи какъв е.

— Джинива?

— Да?

— На това ли ти замириса в библиотеката?

Тя подуши торбичката.

— Да, на това.

— Жасмин — намеси се Сакс. — Мисля, че е жасмин.

— В таблицата — обяви.

— Каква таблица? — попита Купър и се огледа.

При всяко разследване Райм съставяше таблица за уликите и профила на престъпника.

— Да се начертае — заповяда той. — Как ще го наречем? Някой да му измисли име.

На никого не му хрумваше нищо гениално.

— Няма време да мъдруваме — обяви Райм. Днес е девети октомври, нали? Десети месец. Ще го кръстим Извършител сто и девет. Том! Трябва ни някой с хубав почерк.

— Няма нужда да ме юркаш — измърмори болногледачът, който точно влизаше с нова кана кафе.