Джефри Дивър - Дванайсетата карта

— Защото е искал да остави плика. За да го намерим.

Пуласки кимна:

— Иначе щеше да изтрие всичко, след като се прибере вкъщи.

— Точно така! — почти триумфално обяви Райм. — Мисля, че уликите са подхвърлени. Искал е да си помислим, че е опит за изнасилване с някакви окултни подбуди. Така, така… Да се върнем няколко крачки назад.

Неловкият поглед, който Пуласки хвърли към краката му при тази метафора, развесели Райм.

— Нападателят издебва Джинива в музея. Мястото не е обичайно за нападение с цел изнасилване. После я удря (в случая манекена) достатъчно силно, за да я убие или поне да я зашемети за няколко часа. Ако е така, защо са му тиксото и ножчето? Оставя карта таро, символизираща духовно търсене. Не, това не е опит за изнасилване.

— Какво тогава? — недоумяваше Селито.

— Точно това трябва да узнаем. — Райм се замисли за момент, после попита: — Бари не е видял нищо, нали?

— Той така ми каза.

— Но убиецът се връща и го убива. — Райм се намръщи — И господин Сто и девет счупва апарата за микрофилми. Той е професионалист, но да се поддадеш на гнева е много непрофесионално. Жертвата се измъква. Няма време да троши, защото ще я изпусне. — Райм се обърна към момичето. — Ти каза, че си чела някакъв стар вестник, нали?

— Списание.

— На апарата за микрофилми ли?

— Да.

— Тези ли?

Райм кимна към голям найлонов плик с няколко плаки, които Сакс бе взела от библиотеката. Две места в кутията, първо и трето, бяха празни.

Джинива погледна плаките и кимна:

— Да. Статията, която четях, беше тук. На празните места.

— Прибра ли плаките от апарата?

— Нямаше нищо — отвърна Сакс. — Сигурно ги е взел.

— И е счупил апарата, за да не забележим, че липсват. О, става интересно. Какво е искал да направи? Какъв е мотивът?

Селито се засмя:

— Мислех, че не се интересуваш от мотиви, само от улики.

— Има разлика, Лон. Да използваш мотив като доказателство в съда е чиста спекулация; съвсем друго е да използваш мотива, за да се добереш до улики, които недвусмислено доказват вината. Някой убива колегата си с пистолет, който откриваме в гаража му зареден и с неговите отпечатъци. В такъв случай, какво значение има дали го е застрелял просто защото не го понася или защото е бил любовник на жена му? Уликите са истинските доказателства. Добре, но ако няма пистолет, куршуми и отпечатъци? Тогава съвсем логично възниква въпросът защо е извършено убийството? Отговорът може да ни посочи улики, които ще докажат вината му. Извинете ме за лекцията.

— Край с доброто настроение, а? — измърмори Том.

Райм изръмжа:

— Пропускам нещо и това не ми харесва.

Джинива се намръщи. Райм забеляза и попита:

— Какво има?

— Ами, мислех си… Доктор Бари каза, че още някой се интересувал от същия брой на списанието. Искал да го вземе, но господин Бари му казал да изчака, докато свърша.

— Каза ли кой?

— Не.

Райм се замисли.

— Добре, да предположим, че библиотекарят казва на този някой, че ти се интересуваш от списанието. Престъпникът иска да го открадне и да те убие, защото си го прочела или ще го прочетеш.

Криминалистът, разбира се, не беше убеден в тази теория, но една от причините за успеха му бе това, че приемаше всякакви, дори най-налудничави хрумвания.

— Откраднал е статията, която ти четеше, нали?

Момичето кимна.

— Значи е знаел точно какво търси… За какво е статията?

— Нищо особено. За един от предците ми. Учителят ни накара да напишем нещо за миналото на рода си.

— Какъв ти се пада този човек?

— Мой пра-пра-пра не знам какъв, освободен роб. Миналата седмица отидох в музея и открих, че в този брой на „Илюстрован седмичник за цветнокожи“ има статия за него. Самото списание го нямаше, но господин Бари обеща да го поръча на микрофилм от хранилището. Получи се вчера.

— За какво по-точно се разказва в статията? — настоя Райм.

Джинива се подвоуми, после обясни нервно:

— Чарлз Сингълтън, моят прапрадядо бил роб във Вирджиния. Господарят му решил да освободи всичките си роби и понеже Чарлз и жена му били със семейството отдавна, господарят им подарил ферма в щата Ню Йорк. Чарлз участвал в Гражданската война, но когато се върнал, го обвинили в кражба на пари от един образователен фонд за чернокожи. За това се разказва в статията. Бях стигнала до момента, когато скочил в реката, за да избяга от полицията, но тогава се появи онзи тип.

На Райм му направи впечатление, че тя говореше правилно, но сякаш с мъка изплюваше думите. С образовани родители от една страна и приятелки като Лакиша от друга бе обяснимо Джинива да среща затруднения с езика.