Джефри Дивър - Дванайсетата карта

Също както пред музея Бойд простреля цивилен, за да отвлече вниманието на полицията, да спечели време. Този път обаче жертвата беше приятелката му.

Сакс чу трясък от счупено стъкло; Бойд бе изскочил през прозореца.

Жената шепнеше нещо, но Сакс не разбра какво. Свърза се с Хауман и му съобщи за ранената. Помисли си: „Докато дойде бърза помощ, ще минат десет минути. Трябва да я спася.“ Трябваше да спре кръвта. „Трябва да я спася.“

Но после: „Не. Той ще избяга.“ Надникна внимателно зад ъгъла. Бойд изскочи на двора.

Сакс се подвоуми, пак погледна жената. Беше припаднала, ръката ѝ лежеше отпусната на земята, а на бедрото ѝ зееше ужасна рана. Под нея се беше образувала голяма локва кръв.

„Боже мили…“

Сакс понечи да изтича при нея, но спря. „Не. Знаеш какво трябва да правиш.“

Тя изтича при един от страничните прозорци и надникна предпазливо, в случай че Бойд я дебне. Но не, той очакваше да окаже помощ на жената. Бягаше по улицата, без да се обръща.

Тя погледна надолу. Трябваше да скочи два метра. Преди двайсет минути пред Селито бе симулирала; но хроничните ѝ болки не бяха шега.

„Ох, майко…“

Тя се наведе над перваза, избута счупените стъкла и се залюля. Скочи със свити колене, за да омекоти падането. Когато се приземи обаче, левият ѝ крак се подгъна и тя изпищя от болка.

Пое си дълбоко въздух, изправи се и се затича след Бойд (вече наистина куцаше).

„Така им се пада на лъжците“ — помисли си.

Сакс изскочи между хилавите храсти в двора и изтича по тясната уличка между сградите. Огледа се. Нито следа от него.

На трийсетина метра напред се отвори врата. Бяха в типичен стар квартал на Ню Йорк — в тесните улички зад къщите имаше редици от едноетажни бетонни гаражи. Имаше логика Бойд да държи колата си в гараж; отрядът за наблюдение не я беше открил никъде наоколо. Сакс се затича с всички сили след престъпника, като съобщи местоположението си по радиостанцията.

— Прието, пет осем осем пет. Идваме.

Докато куцаше по паважа, отвори револвера на Селито и със съжаление установи, че той е взел всички предпазни мерки — гнездото пред ударника беше празно.

Пет куршума.

Срещу Бойд, който имаше три пъти по толкова и вероятно още един-два резервни пълнителя в джоба.

Чу се бръмчене на двигател и след секунди синият буик излезе на заден ход. Уличката беше твърде тясна, за да завие веднага; Бойд бе принуден да маневрира. Това даде възможност на Сакс да се приближи на петдесетина метра от гаража.

Бойд направи маневрата и даде газ; вратата на гаража остана като щит между него и полицайката.

Сакс залегна; единственото, което се виждаше под вратата бяха задните гуми на буика.

Сакс се прицели в дясната.

Едно от правилата при престрелка в градски условия беше да не стреляш, ако не можеш да прецениш траекторията на куршума, в случай че пропуснеш — или ако премине през целта и продължи. Докато колата на Бойд се отдалечаваше, Сакс за миг се сети за това изискване, сетне — делейки си за Джинива Сетъл — измисли ново правило: „Този мръсник не бива да се измъкне!“

Единственият начин да предвиди какво ще се случи бе, ако стреля по-ниско. Така, ако не улучеше, куршумът щеше да рикошира от настилката и да се забие в самата кола.

Сакс стреля два пъти, втория — малко по-високо.

Куршумите минаха под вратата на гаража и поне един от тях се заби в задната гума. Колата рязко се извъртя надясно и се блъсна в стената на близката сграда. Сакс се изправи, присви очи от болка, но се затича натам. При вратата на гаража спря за миг и надникна. Оказа се, че и двете десни гуми са спукани; значи бе улучила и предната. Бойд се опита пак да подкара автомобила, но предната джанта се беше сплескала. Той изскочи, заоглежда се и размаха пистолета.

— Бойд! Хвърли оръжието!

Той изстреля шест куршума към вратата. Сакс стреля веднъж и куршумът се заби в колата на сантиметри от него; тя се претърколи встрани и пак се изправи. Престъпникът побягна.

Сакс ясно виждаше целта си — на фона на тухлената стена отсреща — и пак стреля.

В този момент обаче Бойд рязко отскочи настрани, сякаш го очакваше. Куршумът прелетя на сантиметри от него. Убиецът отвърна на огъня и Сакс отново се хвърли на хлъзгавия паваж; радиостанцията ѝ издрънча. Той се скри зад близкия ъгъл.

Оставаше ѝ един куршум. „Трябваше да стрелям само веднъж по гумите“ — помисли си гневно, докато се изправяше. Спря преди ъгъла и бързо надникна в пресечката вляво. Видя гърба на Бойд, който бързо се отдалечаваше.