Джефри Дивър - Дванайсетата карта

— Тук е чисто — извика един полицай.

От друга стая се чу същото. Накрая командирът на групата се обади по радиостанцията:

— Екип А до Командния пункт. Всичко е чисто.

Селито се засмя с глас. Най-после бе преодолял терзанията си.

„Само не се самозабравяй“ — рече си и прибра глока на Сакс. — „Имаш задача, действай. Трябва да запазиш проклетите улики.“

Огледа се и си даде сметка, че нещо не е наред.

Какво?

Погледна кухнята, коридора, масата. Кое беше толкова странно? Имаше нещо подозрително.

Изведнъж се досети.

Транзисторът!

„Кой произвежда вече такива неща? Вече всички слушат дискове.“

По дяволите, бомба! До транзистора имаше голям буркан със стъклен похлупак като онези, в които се съхранява киселина; помнеше ги от уроците по химия в училище.

— Божичко!

Клопка…

„Как се задейства?“ — запита се той.

Понеже беше в задната част на бюрото, повечето улики можеха да се вземат, без да се бута устройството. Бойд вероятно бе заредил някакъв детектор за движение, но го беше свързал и с часовников механизъм. Колко време оставаше, преди да се взриви? Минута, две?

Селито грабна транзистора, изтича в банята и го сложи в мивката.

— Какво…? — понечи да попита един от полицаите.

— Има бомба! Всички навън!

Детективът свали противогаза си.

— Излизай! — изкрещя полицаят, но Селито не му обърна внимание.

Когато някой прави взривно устройство, обикновено не си дава труд да заличава отпечатъците си, защото при експлозията уликите се унищожават. Вече знаеха за Бойд, но можеше да има отпечатъци от поръчителя или съучастника.

— Извикайте сапьорите — предаде някой.

— Тихо! Не ме разсейвайте.

Транзисторчето имаше копче за изключване, но той не вярваше да се дезактивира от него. Детективът потрепери и обърна черната пластмасова кутия.

Колко още, колко още?

Колко време бе предвидил Бойд, за да влезе в апартамента си и да обезвреди устройството?

Трийсет секунди? Десет?

Селито отвори транзисторчето и видя пръчка динамит — не пластичен експлозив, но достатъчно да му откъсне ръката или да го ослепи. Нямаше екранче. Само на кино бомбите са свързани с електронни часовници, които отброяват оставащите секунди. Истинските взривни устройства се активират от микрочипове без показатели за времето. Селито придържаше динамита с нокътя си, за да не заличи отпечатъците. Започна да развива взривателя.

Почуди се какви допълнителни мерки е взел престъпникът (сериозните бомбаджии слагат и втори детонатор, в случаи че някой като Селито се опита да обезвреди устройството им).

Накрая той отдели взривателя от динамита.

Нямаше втори детонатор…

Взривът отекна в тясното помещение.

— Какво беше това? — извика Бо Хауман. — Изстрел ли беше? Стреля ли някой? Всички да докладват!

— Експлозия в банята на апартамента — обади се някой. — Извикайте бърза помощ!

— Спокойно, спокойно. Всичко е наред. — Селито пусна студена вода върху опарените си пръсти. — Дайте ми само лепенка.

— Вие ли сте, лейтенант?

— Да. Детонаторът се взриви. Бойд беше заредил бомба, за да заличи уликите. Успях да спася повечето… — Той притисна пръстите си под мишницата. — По дяволите, боли.

— Голяма ли е бомбата? — попита Хауман.

Селито погледна към бюрото в другата стая.

— Достатъчно голяма, за да пръсне един буркан с няколко литра сярна киселина. Има и бурканчета с бял прах, предполагам цианкалий. Щеше да унищожи повечето улики… и всеки, който се намира наблизо.

Неколцина спецполицаи го изгледаха с благодарност.

— Човече, искам лично да си поговоря с тоя негодник — измърмори един.

С типичното си спокойствие Хауман попита:

— Някакви следи от престъпника?

— Никакви. Инфрачервените детектори са засекли хладилника, телевизора и напечени от слънцето плоскости — докладва един полицай.

Селито огледа стаята и се обади:

— Хрумна ми нещо, Бо.

— Казвай.

— Бързо да поправим вратата. Ще остана вътре с двама от хората ти. Всички други да се скрият. Изглежда тъкмо е подготвял друга бомба. Скоро може да се върне. Тогава ще го пипнем.

— Разбрано, Лон. Да действаме. Кой разбира от дърводелство?

— Аз ще го направя — предложи услугите си Селито. — Това ми е хоби. Само ми намерете инструменти. И какъв е тоя ударен отряд, като няма една лепенка?

Амелия Сакс стоеше на улицата на няколко пресечки от апартамента на Извършител 109 и слушаше предаването по радиостанцията. Явно планът ѝ със Селито бе проработил — дори по-добре, отколкото очакваше. Не знаеше какво точно е станало, но беше ясно, че е постъпил храбро, и гласът му звучеше уверено.