Джефри Дивър - Дванайсетата карта

— Чухме гласове, шуртене на вода. Предполагаме, че има деца.

— Деца, по дяволите! — измърмори Хауман.

— Може да е от телевизор или радио, не мога да определя.

Хауман кимна и заговори по радиостанцията:

— Команден пункт до Екип за наблюдение две. Докладвай.

— Екип две. Има малка пролука покрай щората. Не се вижда много. Изглежда в задната спалня няма никого. Видното поле обаче е много стеснено. Отпред свети. Чуват се гласове. Музика.

— Виждат ли се деца, играчки?

— Не, но имаме само десетградусова видимост към стаята.

— Движение?

— Не.

— Прието. Инфрачервени лъчи?

С помощта на ИЧ-детектора можеха да определят местоположението на хора, животни и други източници на топлина в апартамента. Трети техник от отряда за наблюдение бе насочил уреда към сградата и нагласяше настройките му.

— Има сигнали, но прекадено слаби, за да засечем източника — докладва той.

— Шумове?

— Скърцане и бръмчене. Вероятно от сградата, електроуреди, водопровода. Може да е от ходене или преместване на предмети. Приемаме, че е там, но не мога да определя къде. Всичко е замаскирано.

— Добре, продължавайте наблюдението. Край.

Сакс се обади по радиостанцията:

— Райм, чу ли?

— Как бих могъл? — нервно отвърна той.

— Мислят, че в апартамента има някого.

— Само престрелка ни липсваше — измърмори той; при насилствено нахлуване се унищожават най-много веществени доказателства. — Трябва да запазим колкото се може повече улики. Това може да се окаже единственият ни шанс да се доберем до поръчителя или съучастника му.

Хауман погледна към апартамента. Не изглеждаше доволен и Сакс — любителката на ударните акции — му влизаше в положението. Операцията щеше да е трудна, имаха нужда от много хора. Апартаментът имаше два предни прозореца и четири странични с изглед към тъмен двор. Бойд можеше да скочи от някой и да избяга. Съседната сграда беше близо — лесно можеше да се прехвърли на покрива ѝ. Имаше удобни укрития, от които можеше да стреля по всеки отдолу. От другата страна на улицата, срещу апартамента на убиеца, имаше други къщи. Ако се стигнеше до престрелка, имаше опасност някой рикошет да убие случаен минувач. Бойд можеше умишлено да обстрелва тези сгради, за да отвлече вниманието на полицията. Сакс си спомни, че той е готов да стреля по цивилни. Нямаше причина да не прибегне към това и сега. Преди акцията трябваше да евакуират жителите на околните къщи.

Хауман заговори по радиостанцията:

— Току-що ми докладваха от коридора. Няма камери като пред квартирата на „Елизабет“. Няма как да ни усети. — Добави мрачно: — Освен ако не е измислил друг начин. В такъв случай вече знае, че сме тук.

Сакс чу учестено дишане зад себе си и се обърна. Лон Селито наблюдаваше апартамента; беше навлечен с бронежилетка и разсеяно поглаждаше ръкохватката на револвера си. Той също изглеждаше загрижен. Сакс обаче знаеше, че не трудностите на акцията го тревожат. Изглеждаше нервен. Като старши детектив нямаше причини да го включват в ударния отряд. Всъщност, предвид размерите и лошите му умения на стрелец, имаше всички основания да не го включват.

Това обаче нямаше нищо общо с причината да е тук. Той пак вдигна ръка към бузата си. Сакс си спомни инцидента с револвера му и убийството на библиотекаря и разбра. За Лон Селито бе настъпило юмручно време.

Това беше израз на баща ѝ, който бе извършил безброй смели постъпки, но най-храбро се държа при отчаяната си борба с рака, който сложи край на живота му, но не успя да сломи духа му. Дъщеря му вече бе постъпила в полицията и той често я съветваше. Веднъж ѝ беше казал, че има моменти, когато си изправен сам пред опасността и трябва да се справиш без чужда помощ.

„Наричам го «юмручно време», Ейми. Трябва да се биеш със зъби и нокти. Може да е срещу престъпник, може да е срещу твой колега. Може да е срещу цялото полицейско управление.

Най-трудно е, когато трябва да се бориш със себе си.“

Селито знаеше какво трябва да направи. Той трябваше да е първият, който ще нахълта в апартамента.

След случката пред музея обаче страхът го парализираше.

Юмручно време… Щеше ли да издържи?

Хауман раздели ударния отряд на три групи. Изпрати неколцина от хората си да спрат движението по улицата и да не пускат външни лица в сградата — а също да заловят Бойд, ако случайно излезе, без да подозира за акцията. Един полицай се качи на покрива. Други влязоха в съседния апартамент, в случай че и тук имаше таен проход.