Джефри Дивър - Дванайсетата карта

— Ами проблемът с очите?

— Да, имаше. Постоянно бяха възпалени. След една екзекуция със стола, когато нещо се прецакало. Случва се понякога. Запалило се…

— Екзекутираният ли? — попита Сакс и присви очи.

— Да, госпожо. Запалил се. Може да е бил вече мъртъв или в безсъзнание, не се знае. Гърчел се, но това е нормално. Томсън извадил пистолета си да го застреля, да спре мъките му. Това е забранено. Ако застреляш осъдения, преди да умре от уреда за екзекуция, се смята за убийство. Бойд обаче щял да го направи. Не можел да допусне някой от „неговите хора“ да умре така. Пожарът обаче се разраснал. Някаква изолация или пластмасови части пламнали и Бойд изпаднал в безсъзнание от пушека. Един-два дни не виждал нищо.

— Ами осъденият?

— Не било нужно да го застрелва. Токът го убил.

— Преди пет години е напуснал, така ли? — попита Райм.

— Горе-долу. По собствено желание. Струва ми се, че се премести някъде в Средния запад, в друг затвор. Оттогава нямам вести за него.

В Средния запад… може би в Охайо? Където бе извършено другото сходно убийство.

— Свържи се с някого от затворите в Охайо — прошепна Райм на Купър, който кимна и вдигна друг телефон.

— Кажете нещо за Чарли Тъкър, убития надзирател. Бойд е напуснал приблизително по същото време.

— Да, така е.

— Имаха ли някаква вражда?

— Чарли беше подчинен на Томсън — обясни Пепър. — Той, както казваме тук, ядеше Библията с кориците, беше баптист фанатик. Обичаше да чете пасажи на затворниците, да им обяснява, че ще отидат в ада, и така нататък. Това не се харесваше на Томсън.

— Може би Бойд го е убил като отмъщение за тормоза над затворниците.

„Моите хора…“

— Не е изключено.

— Кажете за рисунката, която ви изпратихме. Това ли е Бойд?

— Джей Ти ми я показа. Да, възможно е. Макар че навремето беше по-едър. Освен това си бръснеше главата и носеше козя брадичка. Ние гледаме да не правим така, да не приличаме на затворниците.

— Освен това — намеси се директорът на затвора — преди търсехме сред затворниците, не сред надзирателите.

„По моя вина“ — гневно си помисли Райм.

— Мамка му — чу се гласът на директора.

— Какво има, Джей Ти?

— Моето момиче отиде за досието на Бойд, но…

— Изчезнало е.

— Да.

— Откраднал е досието си, за да заличи всичко, което може да го свърже с убийството на Чарли Тъкър — отбеляза Селито.

— Предполагам — съгласи се Джей Ти Бошан.

Райм поклати глава:

— Също заради отпечатъците, понеже е бил щатски служител и те трябва да са в досието.

— Чакайте — избуча директорът. Чу се тих женски глас. След малко той пак се обади:

— Свързахме се с общинския архив. Бойд е продал къщата си преди пет години. Не е купувал друг имот в щата. Поне не на свое име. Сигурно е взел мангизите и е офейкал… И никой не знае да има други роднини тук.

— Какво е пълното му име? — попита Райм.

— Мисля, че средният му инициал е Дж., ама не знам какво означава. Едно мога да кажа за него. Бойд знаеше какво върши. Можеше да рецитира ЕП отзад напред.

— Какво е ЕП?

— Екзекуционният протокол. Дебела книга, в която е описано подробно как се екзекутират хора. Томсън караше подчинените си да го учат наизуст, а също да обикалят в кръг и да повтарят: „Всичко трябва да е по правилата, всичко трябва да е по правилата.“ Обичаше да казва, че в този занаят няма място за импровизация.

Мел Купър затвори телефона.

— Говори ли с Охайо? — попита Райм.

Техникът кимна:

— Със затвора със строг режим в Кийган Фолс. Бойд е работил там само за около година, но директорът го помни заради болните очи и свирукането. Бойд им създавал проблеми от самото начало. Карал се с надзирателите заради отношението им към осъдените и общувал много със затворниците. Това е против правилата. Директорът подозира, че си е създавал контакти, които по-късно да използва.

— Вероятно така се е свързал с поръчителя за убийството на онзи свидетел.

— Възможно е.

— Ами тамошното му досие? И то ли е откраднато?

— Да, няма го. Никой не знае къде е живял, нищо. Не са го забелязвали.

Безличния Джо…

— Е, сега проблемът не е на Тексас или Охайо. Проблемът е наш. Направи пълно търсене.

— Веднага.

Купър проведе стандартно търсене: нотариални актове, автомобилни регистрации, глоби за неправилно шофиране, данъци… След петнайсет минути имаше всички резултати. Откри няколко на името Томсън Дж. Бойд и Т. Дж. Бойд, но възрастта и данните им не отговаряха на престъпника. Техникът пробва различни варианти на изписване на имената, но пак не откри нищо.