Джефри Дивър - Дванайсетата карта

> кореспонденцията на Чарлз:

— писмо 1, до жена му: войнишките бунтове от 1863 година, насилие срещу чернокожите в щата Ню Йорк, линчуване, палежи; риск за собствеността на чернокожите;

— писмо 2, до жена му: Чарлз участва в битката при Апоматокс в края на Гражданската война.

— писмо 3, до жена му: участва в движението за граждански права; получава заплахи за това; тайната го измъчва.

— писмо 4, до жена му: отива в „Потърс Фийлд“ с револвера си, за да търси „възмездие“. Резултатът е трагичен. Истината е погребана в „Потърс Фийлд“. Причината за всичките му беди е тайната, която крие.

— Ало?

— Ало, Джей Ти. Линкълн от Ню Йорк.

Да говориш с някого, който използва само инициалите си и живее в Щата на самотната звезда — да не говорим за провлачения акцент — направо те подтиква да изпускаш думи като „здравейте“ и „на телефона“.

— Аха, как я карате? Слушайте, четох за вас. Не знаех, че сте знаменитост.

— 0, просто служех на обществото. — Скромността на Райм прозвуча пресилено. — Нищо повече. Да има някакво развитие с рисунката, която ви изпратих?

— Съжалявам, детектив Райм. Честно да ви кажа, половината бели, които се „дипломират“ при нас, приличат на вашия човек. Освен това имаме голямо текучество, като повечето затвори. Няма много служители от времето на Чарли Тъкър.

— Имаме още малко информация. Може да помогне за стесняване на търсенето. Имате ли минутка?

— Казвайте.

— Вероятно има проблем с очите. Редовно използва „Мурин“. Проблемът му може да е отскоро, но не е изключено да го е имал и в затвора. Освен това има навик да си подсвирква.

— Да подсвирква ли? На хубави жени?

— Не, свири си разни мелодии. Пес™.

— Аха, ясно. Задръжте така. — След пет безкрайни минути директорът на затвора отново се обади: — Съжалявам, никой не си спомня някого с навик да си подсвирква или с болни очи. Но ще продължаваме да търсим.

Райм му благодари и прекъсна връзката. В началото на двайсети век най-великият криминалист на всички времена, французинът Едмон Локар, формулирал принципа на обмена, според който на местопрестъплението винаги се извършвал, макар и за миг, обмен на улики между престъпника и жертвата. Целта на криминалиста била да открие тези следи. Правилото на Локар за съжаление не гарантираше, че тези улики ще доведат до установяване самоличността на извършителя.

Райм въздъхна. Е, знаеше, че няма голяма вероятност да улучи от първия път. Какво имаха? Компютърна рисунка, проблем с очите, навик, стара вражда с някой надзирател.

Какво друго…

Райм се намръщи. Втренчи се в дванайсетата карта от колодата за таро.

„Обесеният не означава наказание…“

Добре, но все пак изобразяваше човек, висящ от бесилка.

Нещо му прищрака. Отново погледна таблицата. Нещо: палката, електрическата клопка, отровният газ, точните попадения в сърцето на жертвата, линчуването на Чарли Тъкър, влакната от въже със следи от кръв.

— Мамка му! — изруга Райм.

— Какво има, Линкълн? — сепна се Купър и го погледна загрижено.

— Команда, повторно набиране!

На компютъра се изписа съобщение: „Непозната команда. Какво желаете?“

— Набери последния номер.

„Непозната команда.“

— Мамка му! Мел, Сакс… някой да набере последния номер!

Купър го направи и след няколко минути криминалистът пак говореше с директора на затвора в Амарильо.

— Джей Ти, пак е Линкълн.

— Да?

— Да не се занимаваме със затворниците. Искам да знам за надзирателите.

— Надзирателите ли?

— Някой, който е работил в затвора. Имал е проблем с очите. Имал е навик да си подсвирква. И преди убийството на Тъкър е работил в крилото с осъдените на смърт.

— Не се бяхме сетили за служителите. Пък и повечето надзиратели са от по-малко от пет-шест години. Но нека да поразпитам.

Образът на обесения сякаш се беше запечатал в главата на Райм. Той се замисли за оръжията и методите, които използваше Извършител 109. Все бяха свързани с екзекуция: отровен газ, електричество, обесване, куршум в сърцето като при разстрел. Освен това зашеметяваше жертвите си с палка, както би направил надзирател в затвор.

След малко от микрофона се чу:

— Ало, детектив Райм?

— Казвайте, Джей Ти.

— Един бивш надзирател се сети нещо. Преди да се пенсионира, е работил с осъдените на смърт. Казва се Пепър. Съгласи се да дойде да поговори с вас. Живее наблизо. Ще е тук след няколко минути. Тогава ще ви се обадим.

Райм пак погледна картата таро.