Джефри Дивър - Дванайсетата карта

— Слушам, госпожо, тоест… детектив.

— Ще се погрижа за това — обеща Тони.

— И благодарете… на Джинива от мен. За книгата.

— Непременно.

Сакс тръгна към вратата. Когато прекрачваше прага, изведнъж спря и се обърна.

— Рей?

— Какво?

Тя се върна при леглото и седна.

— Рей, каза, че престъпникът се е забавил за няколко минути около теб.

— Да.

— След като кръвта ти пречеше да виждаш, откъде знаеш, че е бил там?

Полицаят се намръщи:

— О… Да. Бях забравил.

— Нашият човек има навик, Райм.

Амелия Сакс отново беше в лабораторията.

— Какъв.

— Подсвирква.

— По жени ли?

— Мелодийки. Пуласки го е чул. След като го е зашеметил и е взел пистолета му, убиецът е останал няколко минути при него, докато сглоби бомбичката. През цялото време си е подсвирквал. Тихичко, но Рей е сигурен, че го е чул.

— Никой професионалист не би си подсвирквал, докато работи.

— Да, необичайно е, но аз също го чух. В квартирата на „Елизабет“. Мислех, че е от радиото, много е добър.

— Как е новобранецът? — попита Селито; напоследък не търкаше бузата си, но все още бе нервен.

— Според лекарите ще се оправи. След около месец. Казах му за Тери Добинс. Рей не беше много адекватен, но брат му беше там. Той ще се грижи за него. И той е полицай. Близнаци са.

Райм не се изненада. Полицейската професия обикновено е наследствена. Сигурно имаше такъв ген.

Селито поклати глава. Новината за близнака като че ѝ още повече го разстрои. Сякаш заради него страдаше цяло семейство.

Райм обаче нямаше време да утешава колегата си.

— Добре — заяви, — това е нова информация. Да я използваме.

— Как? — попита Купър.

— Убийството на Чарли Тъкър все още е най-добрата ни следа към господин Сто и девет. Да се обадим пак в Тексас.

— Добрият стар Запад — усмихна се Сакс и набра номера.

> кръчма в Галоус Хайтс, сега Горен Уестсайд; през 1860 — смесен квартал;

> вероятно седалище на Туийд „Боса“ и други корумпирани нюйоркски политици;

> Чарлз отива там на 15 юли 1868 година;

> Кръчмата изгаря до основи след взрив в мазето, вероятно причинен от Чарлз. Да скрие тайната?

> Труп в мазето, мъж, вероятно убит от Сингълтън:

— застрелян в челото с 39-калибров куршум от 36-калибров револвер „Колт“ (какъвто е имал Чарлз Сингълтън);

— златни монети;

— жертвата имала „Дерингер“;

— няма документи;

— пръстен с думата „Уинскински“;

— означава „вратар“ или „пазач“ на езика на делауерските индианци;

— търсят се други значения;

> използвал цигара и 9-мм патрон като бомбичка за отвличане на вниманието. Марка „Мерит“, източник — неустановим;

> отпечатъци — липсват; само от ръкавици;

> устройство с отровен газ:

— буркан, фолио, стъклен свещник; източник — неустановим;

— цианкалий и сярна киселина; без производствени маркери; източник — неустановим;

> прозрачна течност, подобна на откритата на улица „Елизабет“:

— капки за очи „Мурин“;

> люспици оранжева боя; вероятно строителен и пътен работник?

> електрически капан;

> пръстови отпечатъци — няма, само от ръкавици;

> скрита камера и монитор; неустановим произход;

> колода карти таро, дванайсетата липсва; няма следи;

> карта със схема на музея, където е извършено нападението срещу Дж. Сетъл, и околните сгради;

> Микроследи:

— фалафел и кисело мляко;

— сярна киселина по повърхността на бюрото;

— прозрачна течност, не е експлозив. Изпратена на ФБР:

— капки за очи „Мурин“;

— още влакна от въже. Гарота?

— следи от чист въглерод върху картата;

> апартаментът е взет под наем, платен в брой, на име то на Били Тод Хамил. Наемателят отговаря на описанието на Извършител 109, но няма следи, водещи към някой Хамил.

> найлонов плик:

— карта таро, дванайсетата по ред, „обесеният“, означава духовно търсене;

— плик с усмихнато лице; неустановим произход;

— нож за картон;

— презервативи „Троя“;

— тиксо;

— миризма на жасмин;

— неизвестен предмет за 5,95$; вероятно плетена шапка;

— касова бележка, която сочи, че магазинът е в Ню Йорк; вероятно евтина книжарница или дрогерия;

— покупката е направена в едно магазинче на улица „Мълбъри“; извършителят е разпознат от продавачката;