Джефри Дивър - Дванайсетата карта

— Не можете да сте сигурни!

— Не, не сме сигурни, но това е логична версия — обясни Райм. — В писмото си споменава, че отива в „Потърс Фийлд“ въоръжен с револвер „Колт“. Оръжието му от Гражданската война. Тогавашните револвери не били като сегашните, които се зареждат от задната страна на барабана. Във всяка камера поотделно трябвало да се слага барут и куршум.

Джинива кимна, без да отмества очи от потъмнелите кости.

— Намерихме информация за тези оръжия. Револверите били трийсет и шести калибър, но повечето войници използвали куршуми с калибър трийсет и девет. Те са малко по-големи и прилягали по-плътно в цевта. Това увеличавало точността на стрелбата.

Сакс вдигна малко найлоново пликче и обясни:

— Това беше в черепната кухина. — Вътре имаше малко оловно топче. — Трийсет и девет калибров куршум, изстрелян от трийсет и шест калибров револвер.

— Това нищо не доказва.

Джинива се втренчи в дупката в челото на черепа.

— Не — тихо отвърна Райм. — Само дава основания. Дава убедителни основания да считаме, че Чарлз е убил този човек.

— Кой е той? — попита Джинива.

— Нямаме представа. Дори да е имал документи, те са изгорели или са се разпаднали, както и дрехите му. Намерихме куршума, малък револвер, с който вероятно е бил въоръжен, златни монети и пръстен с гравиран надпис… какъв беше надписът, Мел?

— „Уинскински“

Купър вдигна пликчето със златния пръстен. Над надписа бе гравирано лице с индиански черти.

Купър бързо откри, че на езика на делауерските индианци думата означава „вратар“ или „пазач“. Може би така се е казвал убитият, макар че по черепа му личеше, че не е индианец. Според Райм думата по-скоро бе свързана с някакво братство или задруга и Купър веднага изпрати писма по електронната поща на неколцина антрополози и историци с молба за повече информация.

— Чарлз не би извършил такова нещо — упорито заяви наследницата му. — Той не е бил способен на убийство.

— Куршумът е изстрелян срещу жертвата, не в гръб — обясни Райм. — Дерингерът, револверът, който Сакс намери, явно е бил на убития. Следователно може да е било самозащита.

При все това Чарлз бе отишъл в кръчмата въоръжен, с намерение да търси възмездие. Бил е склонен към насилие.

— Изобщо не трябваше да се задълбавам в това — измърмори Джинива. — Каква съм глупачка. Дори не обичам да се ровя в миналото. Толкова е безсмислено. Мразя го!

Обърна се и избяга на горния етаж.

Сакс я последва. Върна се след няколко минути и обяви:

— Взе да чете. Каза, че иска да остане сама. Мисля, че ще го преживее.

При все това не звучеше особено убедена.

Райм погледна информацията от най-старото престъпление, което бе разследвал — отпреди сто и четирийсет години. Смисълът на усилията им беше да ги наведе на нещо, което да им подскаже кой е наел Извършител 109. Но досега само бяха изложили Сакс на риск и разочароваха Джинива с новината, че прадядо ѝ вероятно е убиец.

Той погледна копието на картата с обесения, който сякаш му се надсмиваше от дъската с уликите.

— Я, открих нещо — извика Купър, като се взираше в монитора.

— За „Уинскински“ ли?

— Не, слушайте. Резултати от анализа на тайнственото вещество, което Амелия намери в квартирата на „Елизабет“ и край дома на лелята.

— Крайно време беше. Какво е, по дяволите? Някаква отрова?

— Нашият човек има възпаление на очите.

— Какво?

— Течността е „Мурин“.

— Капки за очи?

— Да. Съставът е същият.

— Добре, запиши го, Том. Може да е временно възпаление, заради киселината. Но може и да е хронично; намерихме го на две различни места. Това е полезна информация.

Криминалистите обожават хроничните заболявания на престъпниците. В книгата на Райм имаше цяла глава за откриване на заподозрени по лекарства със и без рецепта, игли от спринцовки, очила, особено износване на подметките заради ортопедични проблеми и други.

В този момент телефонът иззвъня. Сакс се обади, заслуша се за миг, след това каза:

— Добре. Идвам след петнайсет минути. — Затвори и по-гледна Райм. — Ето нещо интересно.

Когато влезе в интензивното отделение на Колумбийската презвитерианска болница, Амелия Сакс видя двама Пуласки.

Единият лежеше, бинтован и със зловещо стърчащи от тялото пластмасови тръбички. Очите му бяха мътни, устните — отпуснати.

Другият седеше до леглото на неудобен пластмасов стол. Той също беше русокос и носеше същата изрядна полицейска униформа като Рей Пуласки, когато Сакс го срещна за пръв път пред Афро-американския музей и му нареди да симулира интерес към купчината боклук.