Джефри Дивър - Дванайсетата карта

— Псевдоними — предложи Райм.

Повечето професионални престъпници, особено наемните убийци, използват псевдоними. Избират имена като паролите за компютрите и банкоматите — различни комбинации от букви, означаващи нещо за престъпника. Обикновено са доста прости. Но на практика е невъзможно да се налучкат. При все това те пробваха: различни комбинации от буквите в имената му. Купър дори използва програма за създаване на анаграми, за да пренареди буквите в „Томсън Бойд“, но не откри нищо.

„Нищо — отчая се Райм. — Знаем името му, знаем как изглежда, знаем, че е в града… Но не можем да го намерим.“

Сакс се взираше в таблицата. Изведнъж тръсна глава:

— Били Тод Хамил.

— Кой?

— Името, под което е наел тайната квартира на улица „Елизабет“.

— Какво за него?

Тя прелисти няколко документа.

— Умрял е преди шест години.

— Пише ли къде?

— Не, но се обзалагам, че в Тексас.

Сакс пак се свърза със затвора и попита за Хамил. След няколко минути затвори и обяви:

— Точно така. Преди дванайсет години е убил продавач в местен магазин. Бойд изпълнил смъртната присъда. Изглежда е чувствал някаква странна връзка с хората, които е убивал. Сегашните му методи на действие идват от времето, което е работил като екзекутор. Защо не и самоличността му?

Райм не се интересуваше от „странни връзки“, но в предположението на Сакс имаше логика.

— Поискайте списък на всички, които е екзекутирал и проведете търсене. Първо осъдените в Тексас, после в другите щати.

Джей Ти Бошан изпрати списък на седемдесет и девет ДУШИ, екзекутирани от Томсън Бойд.

— Толкова много? — изненада се Сакс и се намръщи.

Макар че тя не се колебаеше да убие престъпник, за да спаси човешки живот, Райм знаеше, че не одобрява смъртното наказание, защото много често в съда се представяха некоректно събрани или дори умишлено подправени доказателства.

Райм се замисли за друго следствие от този голям брой екзекуции — това, че някъде между тези близо осемдесет смъртни присъди Томсън Бойд е престанал да прави разлика между живота и смъртта.

„… загинаха в катастрофа, а на Бойд окото му не мигна. Мамка му, дори не отиде на погребението…“

Купър проведе търсене за имената на екзекутираните мъже в нюйоркския МПС-регистър.

Нищо.

— Мамка му — изръмжа Райм. — Трябва да вземем списък на екзекутираните в други щати. Това ще отнеме цяла вечност. — Изведнъж му хрумна нещо. — Чакай. Жените.

— Какво? — не разбра Сакс.

— Пробвай с жените, които е екзекутирал. Различни комбинации от имената им.

Купър въведе и този, по-малък списък в компютъра.

— Ето, тук май излезе нещо. Преди осем години проститутката Ранди Рей Силинг е екзекутирана в Амарильо за убийство на двама свои клиенти. В Ню Йорк има автомобил, регистриран на това име, но с различен правопис. Тригодишен син буик „Сенчъри“. Адресът е в Куинс, Астория.

— Изпратете цивилни в квартала. Да покажат снимката на съседите.

Купър се свърза с местния участък — 114. Техният район включваше Астория, квартал, населен главно с гръцки емигранти. Купър обясни какъв е случаят и им изпрати рисунката на Бойд. Обещаха му дискретно да разпитат съседите на Ранди Силинг.

През следващия половин час на напрегнато чакане Купър, Сакс и Селито потърсиха информация за Бойд, Хамил и Силинг във всички обществени архиви в Тексас, Охайо и Ню Йорк.

Нищо.

Накрая инспекторът от 114-ти участък се обади:

— Ало, капитане?

Много полицаи още се обръщаха към Райм със старото му звание.

— Казвайте.

— Имаме две потвърждения, че вашият човек живее на този адрес. Смятате ли да предприемете следващи действия?

Началници, помисли си Райм и въздъхна. Мразеше бюрократичния език, затова отговори с не толкова завъртяното:

— Да, ще го арестуваме.

Десетина полицаи от специалния отряд заеха позиции около шестетажната сграда, където се намираше апартаментът на Томсън Бойд, на Четиринайсета улица в Астория, Куинс.

Сакс, Селито и Бо Хауман стояха на набързо организирания команден пункт зад микробус без отличителни знаци.

— На мястото сме, Райм — прошепна Сакс по радиостанцията.

— Добре, но той там ли е? — раздразнено попита криминалистът.

— Имаме екип за наблюдение. Чакай. Сега ще докладват.

Един полицай от Отряда за откриване и наблюдение се приближи.

— Видяхте ли какво има вътре? — попита Хауман.

— Не можем, сър. Закрил е прозорците.

Полицаят обясни, че са се промъкнали колкото са могли до предните прозорци; отзад също имало екип.