Джефри Дивър - Стоманена целувка

Райм използваше специална рамка за прелистване на страници, но предимно за книги, списания или документи, които пристигаха на хартиен носител.

— Това са едни от най-големите екрани, които съм виждала. — Арчър възвърна донякъде доброто си настроение. Тя измърмори нещо в микрофона и Линкълн видя, че екранът се промени, когато се включи търсачката. — Ще се залавям за работа. Първо ще намеря всичко, което мога, за самия ескалатор.

— Искаш ли модела и серийния номер? — извика Мел Купър.

— Моделът е „МСЕ-77“ — разсеяно каза Арчър, гледайки екрана. — Знам и серийния номер. Запомних ги от информационната табелка на производителя, когато влязох.

Тя бавно започна да диктува дългия номер в микрофона. Компютърът послушно отговори с тих, мелодичен глас.

Мел Купър продължаваше да снима с цифровия фотоапарат и да оглежда механизма на ескалатора.

— Как са го вкарали тук? — провикна се той. — Това нещо е огромно.

— Махнаха покрива, изрязаха дупки в пода и го спуснаха с хеликоптер. Или бяха ангели и супергерои. Не си спомням.

— Говоря сериозно, Линкълн.

— Въпросът ти не е свързан с работата ни, следователно е неуместен. Какво виждаш?

— Дай ми минута.

Райм въздъхна.

Бързина. Трябваше да действат бързо. Да помогнат на Санди Фромър, разбира се, но също така, както Арчър мислеше и Уитмор бе потвърдил, и да постигнат споразумение, преди да се появят фалшиви ищци, които се надяват да спечелят някой долар. „Другите пътници на ескалатора, които са скочили — беше обяснил адвокатът. — Нараняванията им са незначителни или несъществуващи, но това не означава, че няма да заведат искове. Ще има и такива, които ще претендират за емоционален стрес само защото са видели ужасяващия нещастен случай и животът им ще се промени завинаги. Те никога повече няма да се качат на ескалатор… Ще имат кошмари. Смущения в храненето. Загуба на доходи заради взимане на свободни дни. Да, така е. Това са глупости, но има такива случаи. Такъв е светът на закона за моралните щети и телесните повреди.“

— Градската управа е спряла от движение всички модели „МСЕ-77“ за инспекция — извика Арчър от компютърната станция, на която работеше. — Чета от „Таймс“. В Ню Йорк са монтирани петдесет и шест. Няма други съобщения за неизправности.

Интересно. Райм се запита дали инспекцията ще открие нещо от полза за техния случай и колко бързо ще излезе заключението ѝ.

Купър най-после отиде при Линкълн и извади картата от паметта на фотоапарата „Сони“. Пъхна я в процепа на компютъра и отвори снимките на монитора с висока разделителна способност. Екранът беше достатъчно голям и побра десетки изображения.

Райм се премести по-близо.

— Това са частите, които имат връзка с произшествието. — Мел Купър пристъпи към екрана и посочи. — Панелът, който се е отворил. Той служи и като неподвижно стъпало най-горе, и като капак за достъп за под дръжка и ремонт. Закачен е от далечната страна, встрани от подвижните стъпала на ескалатора. Предполагам, че тежи двайсетина килограма.

— Деветнайсет — обади се Арчър и обясни, че е намерила спецификациите в наръчник за инсталиране и поддръжка на „Мидуест Кънвейънс“.

— Подпомага се от пружина и когато резето се освободи, капакът се отваря около четиридесет сантиметра — продължи Купър.

Това съвпадаше с наблюденията и снимките на Сакс.

— Работникът го вдига догоре оттук и използва метална пръчка, за да го подпре, както се подпира преден капак на кола. — Купър сочеше снимките, които беше направил. — За да затвори капака, работникът го спуска, като го бута надолу или, предполагам, стъпва върху него, докато триъгълната скоба в долната част на капака изщрака, срещайки щифт. Ето тук. Скобата бута щифта навътре, докато капакът се спусне до долу, и после щраква в дупка, за да го заключи.

— Как се освобождава? — попита Райм.

— С превключвател, вграден зад заключен капак отстрани на ескалатора. Ето тук. Веригата отива до сервомотора тук. Прибира щифта и освобождава капака за достъп.

— Имаш ли идеи какво е причинило отварянето на капака? — попита Линкълн. — Хайде, мисли.

— Заключващата скоба се е счупила — обади се Арчър.

Прегледът на снимките на Сакс обаче показваше, че скобата все още е прикрепена за капака за достъп.

— Може би щифтът се е строшил — каза Линкълн. — „Де Хавиланд Комет“. Петдесетте години на двайсети век.

Джулиет и Мел го погледнаха учудено.

— Първият пътнически реактивен самолет в света — обясни Райм. — Три от тях експлодирали във въздуха поради умора на метала — илюминаторът се пръска от височината. Умората е един от главните механични дефекти. Другите са огъване, корозия, стареене, счупване, удар, претоварване, термален шок и още няколко. Умората се случва, когато материалът — метал или нещо друго — е подложен на циклично натоварване.