Джефри Дивър - Стоманена целувка

Плановете се променят.

Както и късметът ти, Червенокоске. Приготви се. Тя влиза в магазин за алкохол, за да задава въпроси за дългото кльощаво момче, а аз тръгвам по тротоара. Заобикалям отдалеч „Уайт Касъл“, където вече знаят за мен.

Моят чудесен „Уайт Касъл“. Където повече не мога да отида.

Премествам раницата по-високо на рамото си и вървя бързо.

— Ти беше права. Твоите умозаключения — каза Райм, въпреки че едва ли беше необходимо да ѝ го казва.

Той реши, че Джулиет Арчър е човек, който не би правил заключения, ако няма изключително добри основания да мисли, че са верни.

Тя приближи инвалидната си количка.

— Макар причината да заведем иск веднага да не са други ищци, а това, че вдовицата на жертвата и синът ѝ са в окаяно положение. — Линкълн обясни за липсата на застраховка и дълговете им. За гаража в щата Ню Йорк, бъдещият им и вероятно постоянен дом.

Арчър не изказа мнение за Скънектади, но неподвижното ѝ лице предполагаше, че разбира затрудненията, надвиснали над майката и детето. Линкълн описа допълнителния проблем със сложната история на работните места на Фромър.

— Адвокатът ще изгради теза, за да докаже, че това е било временна криза, но може да се окаже трудно.

Очите ѝ блеснаха.

— Но ако докажете, че ответникът е допуснал някаква колосална грешка или небрежност, може да има наказателни щети.

Може би, както Уитмор беше казал на Райм, Арчър също би трябвало да учи право.

„Адвокатите от Бостън“…

— Да ги заплашим с наказателни щети — напомни ѝ Линкълн. — Ние искаме споразумение, при това бързо.

— Кога ще имаме достъп до истинския ескалатор и всички улики? — попита Джулиет.

— Може да минат месеци.

— Но възможно ли е да съберем аргументи за съдебен спор само от копие на ескалатора?

— Ще видим. — Райм обясни какво беше казал Уитмор за строгата отговорност за продукта и за небрежността, както и за вероятността от външна намеса, която би освободила от отговорност производителя.

— Първата ни работа е да определим дефекта.

— И да намерите много небрежен и много богат ответник — сухо подхвърли тя.

— Това е стратегията. Том!

Болногледачът се появи.

— Защо не му обясниш каква е ситуацията с теб? — обърна се Линкълн към Арчър.

Тя го направи. За разлика от Линкълн Джулиет нямаше травма на гръбнака. Лекарите бяха открили тумор около четвъртия и петия шиен прешлен (нараняването на Райм беше в четвъртия). Тя разказа за поредицата от лечебни процедури и операции, които нямаше да постигнат нищо друго, освен накрая да я парализират като Райм, ако не и повече. В момента животът ѝ беше зает с приспособяване към състоянието ѝ чрез смяна на професията с някоя по-подходяща за човек, страдащ от квадриплегия, и учене от опитен пациент — Линкълн.

— Ще се радвам да играя ролята на ваш болногледач, ако искате, докато сте тук — каза Том.

— Ще го направите ли? — попита тя.

— С удоволствие — потвърди той.

Джулиет се обърна към Райм.

— Какво да направя?

— Проучѝ злополуките с ескалатори, особено с този модел. Виж дали са се случвали подобни произшествия. Уитмор каза, че това може да се приеме в съда и да ни бъде от полза. И намерѝ наръчниците за под дръжка. Един предприемач ни даде под наем част от ескалатора, но още не са изпратили документацията. Искам да знам всичко за механизма.

— Да проверим дали фирмата или градската управа поръчва инспекции на подобни модели.

— Да, добре. — Линкълн не се беше сетил за това.

— Има ли компютър, който мога да използвам?

Райм посочи работен плот наблизо. Знаеше, че Арчър може да използва дясната си ръка върху тъчпада, но не и да пише на клавиатурата.

— Том, ще сложиш ли слушалки и микрофон на Джулиет? За компютър три.

— Разбира се. Ей сега.

Самоувереността ѝ изведнъж се изпари и за пръв път, откакто Райм я познаваше, Арчър, изглежда, се почувства неловко, вероятно защото трябваше да разчита на помощта на друг освен тази на брат си. Тя гледаше компютъра, сякаш беше бездомно куче, което не размахва опашка. Спорът с Райм за започването на стажа ѝ беше нещо друго. Те бяха равни. Сега обаче се налагаше да разчита на физически здрав човек.

— Благодаря. Много съжалявам.

— Това е най-малкото от моите изпитания и мъки. — Том ѝ сложи слушалките и тъчпад за дясната ѝ ръка и после включи компютъра. — Може да разпечатате онова, което намерите, но не го правим често. За всички е по-лесно да използваме мониторите.