Още две преки и Рон най-после съзря младия мъж, когото търсеше. В Главното управление беше прегледал крадешком доклада за активността в Седемдесет и трети участък и имаше груба представа къде се мотае Алфо и къде да отиде да го потърси. Младежът говореше по мобилния си телефон и пушеше — цигара, не трева — пред бакалия и магазин за телефонни карти.
Слабият латиноамериканец беше с тениска без ръкави, оголил рамене, които явно не виждаха много лицеви опори. Уличните камери за наблюдение го бяха заснели ясно и затова Пуласки го позна веднага. Алфо беше задържан, разпитван и освобождаван няколко пъти, но не беше арестуван и все още беше в бизнеса според отдел „Наркотици“. Сигурно беше така. Личеше. От позата и бдителността дори докато се беше съсредоточил в телефонния разговор.
Рон се огледа наоколо. Нямаше очевидни заплахи.
Хайде. Пуласки тръгна към Алфо, погледна го и забави крачка.
Хлапакът със сивкав оттенък на тъмната си кожа вдигна глава. Каза „Дочуване“ и пъхна в джоба си евтиния телефон.
Рон се приближи до него.
— Хей.
— Йо.
Очите на Алфо претърсиха улицата като плашливо животно. Не забелязаха нищо тревожно и отново се насочиха към Пуласки.
— Хубав ден, а?
— Ами да, предполагам. Познавам ли те?
— Ти си Алфонс, нали?
Младежът се втренчи в него.
— Аз съм Рои.
— Кой те изпраща?
— Кет от „Ричи“ в Бедфорд-Стайвесънт.
— Той е готин. Откъде го познаваш?
— Познавам го. Мотали сме се заедно. Той ще гарантира за мен.
Еди Кет щеше да потвърди, че познава Пуласки, но не защото бяха приятели, а защото преди няколко дни, докато разтърваваше участници в улично сбиване, Рон беше открил, че Еди носи пистолет, без да има разрешително. Освен това имаше хапчета. Таблетките заинтересуваха Рон, който предложи да забрави за оръжието и обвиненията за притежание на оксиконтин срещу услуга, ако Кет си държи устата затворена. Кет мъдро избра това решение, насочи го към Алфонс и с удоволствие се съгласи да гарантира за Пуласки.
Сега и двамата огледаха улицата.
— Кет е готин — повтори хлапакът. Протакаше. Името му беше Алфонс, но на улицата му викаха предимно Алфо или за ченгетата и гангстерите — Алпо , на името на кучешката храна.
— Да, свестен е.
— Ще му се обадя.
— Защо го споменах? Защо дойдох при теб? Той каза, че ти можеш да ми дадеш нещо.
— А той защо не ти помогна?
Пуласки забеляза, че Алфо не се обажда на Еди Кет. Вероятно ми вярва. Трябва да си идиот, за да отидеш в Район 33, без някой да гарантира за теб.
— Еди няма каквото ми трябва.
— Не приличаш на наркоман, брато. К’во искаш?
— Не хашиш. Не кокаин. Нищо такова. — Рон поклати глава и също се огледа. Търсеше заплахи от всеки. Мъж или жена. И момичетата бяха опасни.
Пуласки гледаше за униформи, детективи с цивилни дрехи и необозначени автомобили „Додж“. Не искаше да попадне на някой колега.
Улиците обаче бяха чисти.
— Чух, че има някакъв нов боклук — тихо каза той. — Не е оксиконтин, но е като него.
— Не съм го чувал, брато. Мога да ти дам трева, кокаин, метедрин, метамфетамин. — Алфо се отпускаше. Арестите под прикритие не ставаха така.
Рон посочи челото си.
— Виж какво ми се случи. Пребиха ме преди две години. Болките в главата ми се завърнаха. Силни. Направо ме скапват. Ти имаш ли главоболие?
— Обикновено махмурлук от водка — усмихна се Алфо.
Пуласки остана сериозен.
— Болката ми е много силна. Не мога да си върша работата както трябва. Трудно ми е да се съсредоточа.
— Какво работиш?
— В строителството. Екип в града. Железария.
— Леле, онези небостъргачи? Как го правите, мамка му? Как се катерите там? Шибана работа.
— На два пъти едва не паднах.
— Кофти. Оксиконтинът ще те оправи.
— Не, не, новият боклук е различен. Само премахва болката, не обърква ума ти, не ти се вие свят.
— Вие ти се свят? Нямаш ли рецепта?
— Няма рецепти за това нещо. Ново е, от тайни лаборатории. Чух, че може да се намери тук, в Бруклин. Най-вече в източен Ню Йорк. Знаеш ли един тип на име Один? Нещо такова. Той го прави или го вкарва от Канада или Мексико. Познаваш ли го?
— Один? Не. Не съм го чувал. Как се казва този нов боклук?
— Кеч.
— Нарича се кеч?
— Нали това казах.
Алфо, изглежда, хареса името 3 3 Catch (англ.) — хващам, улавям, сграбчвам. — Б.пр.
:
— Значи те сграбчва, хваща те, толкова е силен.
— Мамка му. Не знам, но го искам. Лоша работа, пич. Нуждая се от него. Трябва да овладея главоболието.
Читать дальше