Джефри Дивър - Стоманена целувка

Телефонът го събуди.

Жужеше, не звънеше, не чуруликаше и не свиреше.

Помогна и сънят, който го беше държал почти буден. Когато беше в затвора, Ник сънуваше, че е на свобода, а откакто излезе, сънуваше, че е в килията си. Ето защо беше нащрек, докато спеше.

— Ало?

— Здравей. Ник ли се обажда?

— Да, да.

— Да не би да те събудих?

— Кой се обажда?

— Вито. Виторио Джера. От ресторанта.

— А, да, разбира се.

Ник провеси крака от леглото, седна и потърка очи.

— Събудих ли те? — още веднъж попита Джера.

— Да, но няма проблем. И без това трябва да ставам.

— Ха, откровен си. Повечето хора биха казали не. Но винаги се познава. Звучат сънено.

— А аз звуча ли сънено?

— Малко. Виж, като стана дума за откровеност, ще пристъпя направо към въпроса. Няма да ти продам ресторанта, Ник.

— Имаш по-добро предложение ли? Мога да поработя върху това. За каква сума говорим?

— Не е заради парите, Ник. Просто не искам да продам ресторанта на теб. Съжалявам.

— Заради миналото ли?

— Какво?

— Защото съм бил в затвора.

Джера въздъхна.

— Да, заради миналото ти. Ти каза, че си невинен, и аз ти вярвам. Не приличаш на престъпник. Но въпреки това ще се разчуе. Знаеш как става. Дори да е слух, дори да е лъжа.

— Знам, Вито. Добре. Щом така си решил. Виж, ти имаше смелостта да ми се обадиш лично, а не твоят адвокат да се обади на моя адвокат. Много хора не биха постъпили по този начин. Признателен съм ти.

— Ти си свестен човек, Ник. Знам, че нещата ще се оправят за теб. Имам такова чувство.

— Разбира се. Хей, Вито?

— Да?

— Това означава ли, че мога да поканя дъщеря ти на среща?

Мълчание.

Ник се засмя.

— Бъзикам се, Вито. А, и между другото, яденето, което взех от теб. Моите приятели казаха, че това е най-хубавата лазаня, която са яли.

Отново последва мълчание. Вероятно изпълнено с чувство за вина.

— Свестен си, Ник. Ще се справиш. Пази се.

Те затвориха.

По дяволите.

Ник въздъхна и сковано се приближи до нощното шкафче, където на купчина беше захвърлен панталонът му. Той го нахлузи, замени вчерашната тениска с чиста и среса косата си.

Амелия Сакс беше излязла от апартамента му преди час. Стъпките ѝ и затварянето на вратата го бяха събудили за малко.

Ник влезе в дневната, като мислеше за нея, направи си кафе, наля си една чаша и седна до масата в кухнята да го чака да изстине. След това обаче, докато преглеждаше папките, които тя му беше дала, образът на Амелия и разочарованието от провалената сделка с ресторанта, се замениха със спомени от дните му като ченге.

Сега, както и тогава, в съзнанието му прещрака нещо. Винаги ставаше така, когато започнеше разследване. Все едно се превърта електрически ключ и той се настройва на друг режим. Подозрителен преди всичко. Пресяваше и преценяваше на какво може да вярва и какво да отхвърли. Това не беше трудно за Ник Карели.

И нещо по-важно, правеше скокове. Умът му правеше тези странни скокове. Именно това заковаваше престъпниците.

— Каза ми, че си шофирал до Съфолк.

— Точно така, детектив Карели. Там бях. На гости на моя приятел. Той гарантира за мен. Вие говорихте с него.

— Пътуването в двете посоки е сто седемдесет и седем километра.

— Е, и?

— Когато те спрях, резервоарът ти беше почти пълен.

— Нали ви казах, че презаредих.

— Ти караш турбо дизел. По маршрута, по който каза, че си минал, няма бензиностанция, която продава дизел.

— Ами… искам да говоря с адвоката си.

Да направи този скок — да се обади на всички бензиностанции и да попита дали имат колонка за дизелово гориво — беше нещо, което му хрумваше естествено.

Детектив тогава, детектив сега.

Ник придърпа към себе си списъка с хората, чиито имена започваха с Дж. и които според Стан Вон бяха редовни посетители във „Фланиган“. Надяваше се, че един от тях ще му помогне да промени живота си.

Джак Баталия, бул. „Куинс“, автосервиз

Джо Кепи, предприемач, „Хавашам“, Манхатън

Дж. Дж. Стептоу

Джон Пероне, „Дж. & К. Финанси“, Куинс

Елтън Дженкинс

Джаки Картър, „Складови помещения“, Куинс

Майк Джонсън, консултантска фирма „Емерсън“, Куинс

Джефри Домър

Джаки „Джони“ Мането, доставчик, „Стар крайградски ресторант“, Лонг Айлънд Сити

Картър Джепсън Джуниър, дистрибутор на „Кока-кола“

Ник не беше чувал за никого от тях. Макар да му се стори забавно, като си помисли, че единият от тях със сигурност е имал трудно детство с име, сходно с това на сериен убиец 13 13 Авторът има предвид Джефри Дамър, известен като Канибала от Милуоки; американски сериен убиец, извършител на сексуални престъпления като изнасилвания, убийства, разчленяване, некрофилия и канибализъм на 17 мъже и момчета в периода 1978-1991 г. Пребит до смърт в затвора от друг затворник. — Б.пр. , и хлапетата са го тормозели безмилостно.