Джефри Дивър - Стоманена целувка

— Благодаря ти. — Той наведе глава към килима, който беше протрит там, където вероятно се бяха забивали токовете на обувките на някой тежък човек. Амелия си спомни, че когато навремето седяха на същия този диван, на облегалката имаше покривка, и съдейки по формата, сега беше същата. Ник отмести кашона със спомените.

— Как върви разследването? Онзи тип, който си играе с уредите? Между другото, това е доста извратено.

— Разследването? Бавно. Извършителят е умен. — Амелия въздъхна — В днешно време във всичко има контролери. Нашият човек от отдел „Компютърни престъпления“ каза, че след няколко години ще има двайсет и пет милиарда продукта с вградени контролери.

— Вградени?

— Интелигентни контролери. Готварски печки, хладилници, бойлери, алармени системи, монитори за наблюдение на дома, медицинско оборудване. Всичките с компютри с безжична връзка или блутут. Той може да хакне пейсмейкър и да го изключи.

— Господи.

— Видя какво се случи с ескалатора.

— Вече се качвам и слизам по стълбите. — Ник, изглежда, не се шегуваше. — Четох във вестника статия за онова, което прави този тип. И как компаниите трябва да настроят сървърите си или нещо подобно. В облака. За да не му позволяват достъп. Не всички го правят. Чете ли статията?

Сакс се засмя.

— Аз съм отговорна.

— Какво?

— Не си играех на журналист. Дадох информация на един репортер. Има актуализация на сигурността, която ще попречи на заподозрения да хаква контролерите. Но изглежда не всички я инсталират.

— Не видях пресконференция на Главното управление на полицията.

— Ами аз не споделих какво съм направила. Ако бях минала по официалния ред, щеше да отнеме много време.

— Някои неща в полицията никога не се променят.

Сакс вдигна наздравица за това.

— Домашен тероризъм? Това ли е идеята му?

— Така изглежда. Нещо като Тед Казински 11 11 Теодор Джон Казински, също познат като Юнабомбър, е американски математик, анархист, примитивист и социален критик, който извършва поредица от атентати с писма бомби в продължение на 20 години, при които убива трима и ранява 23 души. — Б.пр. .

Ник замълча за момент и сетне попита:

— Как е той?

— Кой?

— Приятелят ти. Линкълн Райм.

— Жив и здрав е, доколкото позволява състоянието му. Винаги има рискове. — Тя му разказа за някои от тях, включително потенциално фаталната дисрефлексия — рязко повишаване на кръвното налягане, което може да доведе до удар, мозъчно увреждане и смърт. — Но той се грижи добре за себе си. Прави упражнения…

— Какво? Как?

— Нарича се функционална електрическа стимулация. Електроди в мускулите…

— „Петдесет нюанса сиво“… О, по дяволите, съжалявам. Това беше неуместно.

Амелия се усмихна.

— Линкълн не се интересува много от масовата култура, но ако знаеше за какво се разказва книгата или филмът, щеше да се засмее и да рече: „О, да, по дяволите“. Приема с чувство за хумор състоянието си.

— Трудно ли е за теб?

— За мен? Да. Не съм чела книгата, но гледах филма с една приятелка. Беше отвратителен.

Ник се засмя.

Сакс предпочете да не говорят повече за Райм и за нея. Стана, наля си още вино и отпи. Почувства топлина около лицето си. Погледна мобилния си телефон. Беше двайсет и един часът.

— Откри ли нещо? — попита тя и кимна към материалите по делото му.

— Няколко добри следи. Солидни. Но все още имам много работа. Странно, да докажеш, че си невинен, е също толкова трудно, колкото и да изградиш солидно обвинение срещу извършител. Мислех, че ще е по-лесно.

— Внимаваш, нали?

— Моят приятел, за когото ти казах, върши повечето подготвителна работа. Аз съм непробиваем.

Това се говореше за него, когато Ник работеше в полицията. Сакс помнеше, че той беше не само добро ченге, но и поемаше рискове. Правеше всичко, за да спаси някоя жертва.

Двамата много си приличаха в това отношение.

— Искаш ли… — започна Ник.

— Какво?

— Вечеря? Яла ли си?

Амелия повдигна рамене.

— Може да хапна нещо.

— Има само един проблем. Не съм ходил в „Хол Фудс“ 12 12 Whole Foods, американска верига супермаркети за здравословна храна. — Б. пр. .

— В „Хол Фудс“ ли пазаруваш?

— Само веднъж. Почувствах потребност да похарча осем долара за плодова салата.

Сакс се засмя.

— Имам замразено къри във фризера. От „Д’Агостино“. Не е лошо.

— Да, но се обзалагам, че ще е по-хубаво, ако го стоплим. — Амелия си наля още една чаша вино.

Какъв е този шум?