Джефри Дивър - Стоманена целувка

Много смешно , помисли си Джини.

— Трябва да се откажа от виното — добави Каръл. — Това ще бъде трудно.

— Няма да ти липсва. Само осемнайсет месеца.

— Осемнайсет?

— С кърменето.

— А, това ли? В днешно време не е задължително, нали?

Мъжете говореха за работа и за Вашингтон и през цялото време разглеждаха чашите си, сякаш кехлибарената течност вътре беше кръв от еднорог.

Каръл стана и каза, че иска да се изфука с новата гравюра, която си е купила от „любимата“ си галерия в Сохо. От колко галерии ли купува , зачуди се Джини.

Двете прекосяваха дневната, когато неочаквано се чу мъжки глас.

— Здравей, мъниче.

Всички застинаха на местата си и се огледаха наоколо.

— Каква си сладка малка петуния.

Баритоновият глас се разнасяше от бебефона на Джини, поставен на масичката за кафе. Тя изпусна чашата с виното, която падна на пода и се разби на стотици парченца, и се втурна към апарата „Самсунг“.

— Не беше кристал „Уотърфорд“ — каза Арни. — Не се тревожи…

— Какво е това? — попита Каръл и кимна към бебефона.

Хенри и Джини го наричаха „Бавачката“ — свръхмодерен монитор за бебета. Микрофонът беше до креватчето на Труди и достатъчно чувствителен, за да долавя дишането и сърдечния ритъм на детето.

Долавяше и гласовете на всеки в стаята.

— Идваш с мен, сладурче. Познавам един човек, който иска да ти даде нов дом.

Джини изпищя.

Двамата с Хенри хукнаха към вратата, отвориха я и побягнаха по коридора, следвани от семейство Басет.

— Заключи ли проклетия прозорец? — ядосано изкрещя Хенри.

— Да, да, да!

— Спи, мъниче.

Мислите на Джини се въртяха като торнадо в главата ѝ. По лицето ѝ се стичаха сълзи и сърцето ѝ вибрираше в гърдите. Тя вдигна бебефона и натисна бутона на микрофона. Системата работеше двустранно.

— Полицията е тук, негоднико! Да не си посмял да я докоснеш. Ще те убия, ако я пипнеш.

Последва мълчание. Натрапникът вероятно беше забелязал бебефона. Той се засмя.

— Полиция? Сериозно? Гледам през прозореца вдясно от Труди и не виждам нито едно ченге. По-добре да тръгвам. Съжалявам, малкото ви съкровище все още спи. Ще трябва аз да кажа сбогом вместо нея. Чао, мамо. Чао, татко.

Джини изпищя отново.

— Бързо! Бързо! Отвори вратата!

Хенри се засуети с ключовете и тя ги грабна от ръката му и го блъсна настрана. Отключи вратата и я бутна. Мина през кухнята, грабна първия касапски нож от поставката и се отправи към стаята на дъщеря си. Отвори вратата и запали лампата на тавана.

Труди се размърда леко, но не се събуди.

Хенри нахлу вътре миг по-късно и двамата огледаха малката стая. Нямаше никого. Прозорецът беше заключен. И в дрешника не се криеше никой.

— Но…

Джини даде ножа на съпруга си, взе детето си и го притисна до гърдите си.

Дойдоха и Арни и Каръл. На лицата им се изписа облекчение, когато видяха момиченцето.

— Той тук ли е? — с треперещ тас попита Каръл и се огледа наоколо.

Арии, който беше предприемач по високите технологии, взе бебефона от масата до креватчето на Труди и поклати глава.

— Не, не е тук. Може да е на стотици километри. Хакнал е сървъра. — Той върна устройството на масата.

— Чува ли ни сега? — извика Джини, грабна бебефона и го изключи.

— Това не винаги прекъсва връзката — каза Арни, изключи го от контакта и добави: — Някои го правят само за да тормозят хората. Понякога, ако има видеомонитор, правят снимки или видеозаписи на деца и ги качват в интернет.

— Що за извратеняк би направил такова нещо?

— Не знам. Само знам, че са много. Искаш ли да се обадя на полицията?

— Аз ще се погрижа за това — отговори Джини. — Само ви моля да си тръгнете, ако обичате.

— Скъпа… — започна Хенри и погледна приятелите си.

— Веднага — тросна се тя.

— Да, разбира се. Много съжаляваме — каза Каръл и с искрена загриженост прегърна Джини.

— И не се тревожи за винената чаша — добави Арни.

След като те си тръгнаха, Джини отново взе ножа и носейки на ръце все още спящата Труди, провери всяка стая. Хенри вървеше до нея. Да, всички прозорци бяха заключени. Никой не беше влизал.

Джини се върна в спалнята, седна на леглото, избърса сълзите си и притисна до себе си дъщеря си. Вдигна глава и видя, че съпругът ѝ набира три цифри на мобилния си телефон.

— Недей. — Тя се надигна, грабна телефона от ръката му и прекъсна обаждането.

— Какви ги вършиш? — сопна се той.

— Телефонът ще позвъни след малко. 911 ще върнат обаждането. Кажи им, че си набрал номера по погрешка.