Джефри Дивър - Стоманена целувка

Последното, което искаше Джини, беше да се събере на чашка със семейство Басет. Той вероятно щеше да я накара да опита уискито, което, колкото и да беше скъпо, за нея имаше вкус на сапун за миене на съдове.

— Но ние току-що сложихме Труди да си легне.

Двегодишната им дъщеря често се будеше и понякога беше невъзможно да я накарат да заспи в по-ранен час. Тази вечер обаче беше заспала в седем.

— Имаме „Бавачката“.

— И все пак знаеш, че не обичам да я оставям сама.

— Четиридесет и пет минути, един час. Само колкото да им кажем здрасти. Знаеш ли, че „уиски“ обикновено се употребява и за шотландското, и за ирландското уиски, но само шотландското може да има на етикета си думата „скоч“?

Хенри беше много добър в отклоняването от основната тема.

— Сериозно, не може ли да пропуснем, скъпи?

— Не — раздразнено заяви Хенри. — Казах им, че ще отидем. Върви да облечеш нещо.

— Нали само ще изпием по една питие? — каза Джини и погледна джинсите и памучната си блуза, но после осъзна, че е отстъпила. Хенри обърна красивото си лице към нея (да, да, те бяха идеална двойка).

— Ами заради мен, кукличке. Моля те. Облечи онова малко синьо нещо.

Рокля „Готие“. Нещо.

Той ѝ намигна прелъстително.

— Знаеш, че ми харесва.

Джини отиде в спалнята и се преоблече, надникна в стаята на дъщеря им, която спеше, ангелче със златисти къдрици, и после безшумно се приближи до прозореца, който гледаше към тиха странична улица. Увери се, че прозорецът е заключен, въпреки че го беше проверила по-рано, и спусна щорите. Труди можеше да се събуди от гукане на гълъб на перваза, но да проспи сирена на пожарна или пронизителен клаксон. Искаше ѝ се да целуне момиченцето или да докосне лицето му, обградено с руси къдрици, но това можеше да го събуди и да развали импровизираното им събиране. Хенри нямаше да бъде доволен.

Разбира се, ако детето се събудеше, това би било извинение за Джини да не ходи на гости.

Да или не?

Тя обаче не можеше да използва дъщеря си в заговор срещу съпруга си. И все пак се усмихна и си помисли: „Планът беше добър“.

Пет минути по-късно те бяха горе, в слабо осветения коридор, и звъняха на вратата на семейство Басет. Отвориха им, допряха бузи за поздрав, стиснаха си ръцете, размениха си любезности.

Каръл Басет беше с джинси и тениска. Очите на Джини се плъзнаха по дрехите ѝ и после се насочиха към Хенри, но той пропусна многозначителния ѝ поглед и придружаващата го гримаса на тънките ѝ устни, намазани с гланц. Мъжете се отправиха към бара, където беше вълшебната отвара, и — слава богу — Каръл очевидно си спомни, че Джини пие само вино, и сложи чаша пино гри в ръката ѝ. Чукнаха чаши, отпиха и отидоха в дневната, която предлагаше изглед към Сентръл Парк. На Хенри му беше неприятно, че семейство Бенет, новодошли в жилищната сграда, бяха решили да се преместят в квартала точно когато се освободи този апартамент. Жилището на Хенри и Джини гледаше към Осемдесет и първа улица.

Мъжете се присъединиха към половинките си.

— Джини, ще опиташ ли малко?

— Разбира се, че ще опита. Тя обожава шотландско уиски.

И „Палмолив“ е любимата ми марка , помисли си Джини и каза:

— Вече пия вино. Не искам да развалям изживяването.

— Сигурна ли си? — попита Арни. — Струва сто долара бутилката. И това е защото моят човек ми сключи сделка. Сериозна сделка.

— Той ни намери бутилка вино „Шато Петрус“ само за хилядарка — тихо каза Каръл с ококорени очи.

Хенри се изсмя.

— Шегувате се!

— Честен кръст.

Джини забеляза, че съпругът ѝ погледна към мястото, където Каръл се прекръсти. Вярно, тя беше с тениска, но прилепнала за тялото ѝ и ушита от тънка коприна.

— „Петрус“. Беше божествено. За малко не се изпразних. — Арни се престори на шокиран от собствените си думи. — И чуйте само: подкупихме управителя да ни позволи да го вкараме в „Романи“. Там не позволяват да се внася вино отвън, да знаете.

— Не знаех — престори се на изумена Джини. — О, боже.

— Да. Такъв ресторант — добави Арни.

Двойките седнаха и разговорът преминаваше от тема на тема. Каръл попита за Труди и в кое училище смятат да я запишат (Джини научи, че това не е толкова странно, колкото изглежда; родителите в Манхатън трябваше да планират отрано образованието на децата си). Семейство Басет бяха няколко години по-млади — в началото на трийсетте — и в момента само мислеха за деца.

— Догодина звучи добре — продължи Каръл. — Имам предвид за зачеване. Ще бъде удобно време. Фирмата ще въвежда нови правила за отпуска по майчинство. Един приятел от отдел „Човешки ресурси“ ми каза за това. Предупреди ме, че не е трябвало да ми казва, но да почакам със забременяването. — Каръл се изсмя палаво. — Нещо като търговия с вътрешна информация! — Тя се вгледа в лицето на Джини, за да види дали е разбрала нецензурната шега.